„Напълно невъзможен“: Петкова разчита на феноменален ръст на ДДС приходите

Кабинетът „Желязков“ ще разчита на „феноменален“ ръст на данъчните постъпления, за да попълни „дупката“ в държавния бюджет. Премиерът Росен Желязков вече обяви, че годината започва с 10 млрд. лв. бюджетен дефицит, който трябва да се пълни някак. А някои експерти вече изразиха мнение, че прехвърлените разходи от миналата за тази година дори могат да спънат България по пътя ѝ към еврозоната.

За невиждания досега планиран растеж на ДДС приходите става ясно от публикуваните по-рано тази седмица – посред нощ във вторник – проектобюджет за 2025 г. и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г.

В тях се залага през текущата година данъчно-осигурителните приходи по консолидираната фискална програма (КФП) да достигнат 70.8 млрд. лв. За сравнение, предварителните отчети за 2024 г. показват, че същите приходи тогава са били 58.7 млрд. лв., а през 2023 г. – 52.3 млрд. лв.

Както обикновено, най-голямо влияние върху приходите ще имат постъпленията от ДДС, на които финансовият министър Теменужка Петкова залага ръст от близо 34%, или повече от 6.3 млрд. лв.

Това, което предлагат, е на практика същото като предложеното от служебното правителство, което всички, включително настоящите управляващи, смятаха за скандално. Промените са минимални и параметрите са все така абсурдни“, коментира икономистът Георги Вулджев в своя Facebook профил.

Според него увеличението на ДДС постъпленията от 33.7% е „най-големият едногодишен скок в тях поне от 1997 г. насам“, който изглежда „напълно невъзможен“.

В своята публикация Вулджев изчислява, че само от растежа на българската икономика се очакват допълнителни 1.26 млрд. лв., а абсолютният теоретичен максимум за допълнителни ДДС приходи е 1.21 млрд. лв. Затова и той прогнозира, че може реалните постъпления да се окажат под милиард лева поече.

Сметката пак не излиза! Както и да го смятаме, дори да приемем най-оптимистичните възможни допускания, пак остават едни 4 млрд. лв. ДДС приходи, които не е ясно откъде ще дойдат“, казва Вулджев.

Припомняме, че проектобюджетът на служебния финансов министър Людмила Петкова – предшественичка на Теменужка Петкова – бе подложен на невиждани критики от икономисти, според които заложените приходи бяха твърде оптимистични и дори съмнителни. Стигна се дори до обвинение от председателя на бюджетната комисия Делян Добрев към Людмила Петкова, че едва ли не мами с числата в бюджета, за да закърпи положението и да натамани 3% дефицит.Източник: Facebook профил на Георги Вулджев

Какви са плановете на финансовото министерство

В своята средносрочна бюджетна прогноза от ведомството извеждат редица мерки в данъчното законодателство, на които ще разчита, за да попълни държавната хазна.

За част от тях пръв бе съобщил преди време председателят на бюджетната комисия Делян Добрев. По-конкретно, той пръв спомена идеята за „изсветляване на сивата икономика в областта на горивата“ чрез слагане на GPS устройства на всички товарни автомобили с тегло над 3.5 тона и чрез записване на номерата на всички коли, които зареждат гориво. Целта е да се прекъсне „търговията“ с касови бележки и съответното източване на ДДС.

Друга идея е връщане прага за регистрация по ДДС от 166 000 лв. на 100 000 лв., както и по-бързо покачване на акцизната ставка върху тютюневите продукти.

Заложено е да остане в сила възстановеният от началото на годината 20% ДДС налог за ресторантите, хляба и брашното.

В понеделник (24 февруари) предстои да се състои заседание на Националия съвет за тристранно сътрудничество, на което да бъде разгледан проектобюджет 2025. В своя позиция, изпратена до медиите в петък, от Българска стопанска камара заявиха, че ще подкрепят предложената финансова рамка, но с резерви, имайки предвид „необходимостта от приемане на редовен бюджет, отговарящ на критериите за членство на България в еврозоната“.

От там се обявиха против смъкването на прага за регистрация по ДДС. Според тях част от предложените данъчни мерки могат да доведат до инфлационен натиск.

Предложените приходни мерки, свързани с възстановяване на ставката за брашно и хляб, и за доставките на ресторантьорските и кетъринг услуги, повишаването на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, както и въвеждането на годишна вноска за 2025 г. в допълнение към концесионното плащане за добива на подземни богатства създават проинфлационни предпоставки, които могат да доведат до ценови натиск“, предупреждават от камарата.