„Предизвестена история“: Дефицитът за 2024 г. вероятно ще излезе извън рамките за еврото

Проблемът с бюджетния дефицит е „предизвестена история“ и България вероятно не е покрила този критерий за еврозоната още през 2024 г.

Противно на опасенията, които възникнаха заради огромните разходи, които трябва да залегнат в Бюджет 2025, според икономисти и финансисти истинският проблем може да се крие още в Бюджет 2024. Според някои той ще се окаже с по-висок от търсения 3% дефицит.

Това обезсмисля постигнатия напредък на страната ни по отношение на инфлацията, която през декември се размина само на 0.1 пункта от необходимите нива.

Случващото се в момента е предизвестена история. Тази тенденция беше заложена още 2021 г., когато едни хора започнаха да говорят за растеж на база повече разходи. Бюджетът е огромна инерционна система, която покрива тези отклонения и проблеми, но когато тенденцията вземе превес, нещата стават видими, сега стигнахме този период. Това не е учудващо и в момента просто берем резултатите“, обясни за Economic.bg финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов.

Димитър Чобанов, икономист и преподавател в УНСС, сподели, че данните за дефицита на начислена основа още за третото тримесечие на 2024 г. са били „доста неочаквани“ от финансовото министерство и има съмнения дали ще бъдат коригирани през последното, когато се правят редица разплащания, в т.ч. по капиталовата програма.

Данните за 2024 г. показват, че е твърде възможно още тогава тези 3% дефицит да са били надхвърлени“, смята Чобанов.

Той добави, че в изтегления Бюджет 2025 предвиденото увеличение на социалните разходи е било в размер на 6 млрд. лв., като то е по вече действащи закони и механизми за ръст на заплати и пенсии. „След като е постигната една база, няма как, по закон, тези пенсии да се намаляват – или ще има растеж, или ще са с нулев растеж“, обясни икономистът.

Дори през 2024 г. да не е направен свръхдефицит, за момента картината изглежда много неблагоприятна за 2025 г., поне до 2028 г.“, предупреди Чобанов.

Спешна информация

През уикенда финансовият министър Теменужка Петкова спешно поиска информация от всички първостепенни разпоредители с бюджета (т.е. министерства, ведомства, НОИ, НЗОК и пр.) относно начислените (т.е. дължимите) разходи и задължения от миналата година, които все още не са разплатени.

Това стана, след като в събота председателят на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в социалната мрежа Facebook, че ще поиска информация какви разходи, дължими за 2024 г., са били прехвърлени към 2025 г., „за да излезе заложеният дефицит на касова основа“.

Данните са важни, тъй като при кандидатстване за еврозоната от Брюксел следят не дефицита на касова основа, а на начислена, в който влизат и неразплатените средства.

Закъсняло фискално затягане

Според Дацов, набъбващият в момента бюджетен дефицит се дължи на завишените разходи от предходни години.

Той обясни, че подобно на периода 2021 – 2023 г. няма как веднага да се види какво се случва.

Бюджетът има вътрешни механизми, чрез които той поема и погасява тези различни отклонения и проблеми, но когато тенденцията вземе връх, нещата стават видими. Стигнахме този период. Това не е учудващо“, коментира Дацов.

Той изведе данни, че дори само да се погледне 2024 г., дефицитът трябва да излезе по-висок. От миналата година има неусвоени близо 2.5 млрд. лв. от капиталовата програма и други 1.2 млрд. лв. върнати средства от общините през февруари 2024 г. Ако тези разходи бяха изпълнени, дефицитът щеше да е по-висок.

Това, което гледате като изпълнение, не е истинско, защото е коригирано с 1.2 млрд. лв. надолу. От неизпълнението на капиталовите разходи има 2.5 млрд. лв., тоест още през 2024 г. имаме 3 млрд. лв. дефицит отгоре, който стои като проблем“, каза финансистът.

По думите му България е трябвало да започне процес на фискално затягане още преди поне две години, а постигане на фискална консолидация (т.е. свиване на дефицита) чрез увеличение на разходите е „едно от най-неефективните неща според много научни изследвания, но в историята това се случва често, защото на много хора това им се вижда най-лесно“.

Чобанов изтъкна, че според прогнозите на МФ българският БВП за 2024 г. ще възлезе на около 201.5 млрд. лв.

Като се съотнесе резултатът за дефицита на касова основа (бел. ред. – 6.1 млрд. лв.), той надхвърля 3%“, каза Чобанов.

Ако България премине към процедура по свръхдефицит, това може да доведе до понижаване на кредитния ни рейтинг и тегленето на заеми ще се оскъпи.

Това (свръхдефицитът) би могло за известно време да преустанови и процеса по интеграция към еврозоната“, прогнозира Чобанов.

Панацея ли е свиването на разходите

Както Economic.bg писа преди време, пътят за овладяване на „дупката“ в хазната минава през свиване на разходите. От новосформираната коалиция обаче излязоха с коментар миналата седмица, че няма нито да се отричат от дадените обещания за по-високи заплати и пенсии, нито ще увеличават данъците.

За мен няма вариант за овладяване на дефицита без съществени промени в разходната част. Без тях всичко останало е безсмислено да се говори“, каза Дацов.

Той добави, че би било неблагоразумно да се увеличат данъците в дългосрочен план, защото това е едно от малкото предимства на България. Вместо това може да се въведе еднократен по-висок ДДС налог за 2025 г. в размер на 22%, който да се съчетае с мерки в разходната част.

Мерките, които се чува, че ще бъдат предложени, просто утежняват бизнес средата, ще имат негативен дългосрочен ефект върху растежа, а и на никого не му се живее в държава, в която те следят и знаят къде си“, предупреди Дацов.

„Без сериозни мерки в разходната част, няма как да се изпълни 3%“, каза Чобанов. Той изтъкна, че няма как преките данъци да бъдат увеличавани веднъж, след като годината е започнала, и че това може да доведе или до измислянето на нови данъци, или до увеличението на косвени.

Имало ли е свръхдефицит през 2024 г.

Според двамата икономисти информацията за дефицита на начислена основа за миналата година ще излезе най-рано през март.

„Поне още два месеца няма да знаем какви са крайните резултати за 2024 г., защото там няма истинска информационна система, а хората трябва да отворят папки, да прегледат огромния обем операции, които са настъпили, и в зависимост от това, което знаят, а те не знаят всичко, което се случва надолу по системите, да вземат решение кое как да квалифицират“, обясни Дацов.

Чобанов изясни, че е възможно до финансовото министерство да не е достигнала навреме информация за отложени плащания, тъй като всяко министерство сключва договори, които не минават през ведомството на Петкова.

Когато министерствата сключват договори за поръчки и услуги, това не минава през финансовото министерство, но те и невинаги пораждат задължения. Те се пораждат при изпълнение и фактура“, довърши Чобанов.