Реформи и икономии – пътят за овладяване на заплашителния бюджетен дефицит

Като се засили една шейна надолу по пързалката, тя вече няма спиране. Така може да се обобщи ситуацията с нарастващите разходи в държавния бюджет, по който в рамките на тази и следващата година е напът да се оформи дефицит от около 18 млрд. лв., или 8 – 9% от БВП. Всеки показател над 3% заплашва присъединяването на България към еврозоната.

Сумата е базирана на предоставените от Министерство на финансите (МФ) данни от последните седмици, според които се очаква догодина приходите да нараснат със 7.2 млрд. лв., а разходите да ги изпреварят значително, увеличавайки се с 18.1 млрд. лв. Така се очертава дефицит над 11 млрд. лв., който, прибавен към очакваните 6.2 млрд. лв. за тази година, ще доближи 18 млрд. лв.

Както писа Economic.bg, това ще вкара публичните финанси на страната ни в най-лошата им година през последното десетилетие.

И макар в началото на месеца ресорният министър Людмила Петкова да коментира, че мерки за справяне със ситуацията има „всякакви“, по време на пресконференция миналата седмица стана ясно, че към момента ведомството все още няма изработено решение. В същото време за представянето на Бюджет 2025, включително за съставянето на средносрочната фискална прогноза, остават по-малко от десет дни, според Закона за публичните финанси.

Има ли кой да натисне спирачката?

До първото служебно правителство от лятото на 2021 г. държавата имаше излишък и нямаше бюджетни проблеми. Оттогава дойдоха хора в политиката, които засилиха шейната надолу по пързалката“, коментира за Economic.bg Николай Василев, финансист и бивш министър на икономиката.

Припомняме, че от пролетта на 2021 г. досега на власт са били четири служебни правителства, сформирани от президента Румен Радев, две редовни правителства с мандата на "Продължаваме промяната" и две на близкия до ГЕРБ Димитър Главчев. Но всеки от бюджетите, макар и с голямо закъснение, са приемани докато Асен Василев е бил финансов министър.

Тяхната философия е популистка и левичарска, вземаме дългове, харчим, и после отново. Това, което засили шейната надолу, няма спиране и всяка година става  по-лошо“, смята Василев.

Той добави, че „поради безкрайния хаос от служебни и редовни правителства и липсата на нормално мнозинство, няма кой да удари спирачката“.

Като трета причина за настоящото състояние на държавния бюджет бившият икономически министър посочи, че към момента “всички правителства, независимо редовни или служебни, не са направили нито една малка реформа“, нито са спестили разходи чрез свиване броя министерства и съответно държавни служители.

Населението на държавата намалява, а чиновниците – не“, припомня Василев.

„Например Асен Василев е бил служебен министър през 2013 г. на едно министерство, което сега е разделено на четири министерства. Това защо е необходимо?“, пита реторично експертът.

Той предупреди, че ако се продължава в същия дух, с увеличаване заплати, пенсии и други бюджетни разходи, финансовата стабилност ще изчезне.

От много години насам държавата няма повишен кредитен рейтинг нито веднъж – хвалят се някои, че Х кредитна агенция е потвърдила кредитния ни рейтинг, но това е като на равен срещу Люксембург – нямаш победа“, описа образно ситуацията той.

Какви са вариантите за справяне с растящия дефицит?

Всъщност проблемът на бюджета не е в приходната, а в разходната част, смятат икономисти.

„За мен проблемът е в разходите, нямам бележки към приходите, те са приблизително добри, не искам да се повишават данъци, а трябва да се намаляват разходи, които в последните години се увеличиха неимоверно, нещо като двойно за четири години“, каза Николай Василев.

Финансистът Любомир Дацов сподели подобно мнение.

Аз не бих препоръчал на някой да увеличава данъците. Ако трябва да се прави нещо, то трябва да е в обратна посока“, коментира той.

Според него е безсмислено да имаш проста данъчна система, базирана и гонеща по-висока ефективност спрямо други структури на данъците, но едновременно с това да се налага сенчест данък през административните процедури, нарушавайки бизнес климата.

Той даде пример с данъчната тежест върху малките и средни предприятия (МСП) в България, която заедно с чешката, са най-високите в Европа. „Това основно е заради тези административни процедури и данъчни практики на събиране, а не заради системата.“

Трябва да се намери баланс и да започне обратният процес. Всичко вече е свръхрегулирано, което създава проблеми за бизнеса, спъва развитието, отблъсква инвеститорите“, добави събеседникът.

Дацов спомена и добрите практики при управлението на бюджета, които са като правила в областта. Едно ключово такова е, че „консолидацията, т.е. да владееш бюджетния дефицит, се прави много по-ефективно и добре, като се прави през разходната част“.

„Правенето на структурни реформи, за да оптимизираш разходите и да подобриш ефективността им, е в основата на добрата политика“, обобщи той.

И добави, че вдигането на данъци с цел плащане на разходи е „безсмислено“, а държавният бюджет “предоставя услуги, не е хранилка за една част от населението“.

Фокусът със сигурност трябва да е върху разходите, приходите нямат толкова голям капацитет да бъдат увеличени в настоящия момент“, каза икономическият анализатор Георги Вулджев.

„Ако трябва да се гледа приходната част, там единствено може да се мисли за някакво вдигане на данъци. Алтернативата на това е просто да се търси по-висок икономически растеж, но мерките за това не дават магически резултат веднага. По-скоро проблемът с дефицита е краткосрочен и за да се адресира възможно най-ефикасно в близките години, трябва просто да се погледнат разходите. Според мен вдигането на данъчната тежест е лоша идея и ситуацията ще стане по-зле“, добави Вулджев.

Според него трябва да се помисли за облекчаване на данъчната тежест в някои аспекти. За пример той даде въведените мерки за по-висока данъчна събираемост, които са дали известен резултат.

Но ако говорите с бизнеса, много от тях, макар и не публично, отбелязват, че тази година натискът от институциите, що се касае събирането на приходите, съответно най-вече НАП, е осезаемо по-голям спрямо предишни години. Има резултат, но дори те (бел. ред. – мерките) не са достатъчни“, сподели експертът.

Като пример той даде въведения минимален корпоративен данък от 15% за големите корпорации, работещи в България, по международната инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според него текстовете у нас са били въведени по начин, който е повишил данъчната тежест повече от необходимото.

Дали защото политиците не разбираха какво въвеждат като текстове, или нарочно, не съм сигурен, но така се вдигна данъчната тежест“, добави Вулджев.

Що се отнася до държавния бюджет, икономистът прогнозира, че най-вероятно ще се търсят спестявания от капиталовата програма. „Те (финансовото министерство) или ще изчакат да има парламент и да обсъдят с него варианти, преди въобще да предложат бюджет, или ако предложат бюджет в срок (до края на октомври), ще го предложат с големия дефицит и в процеса на обсъждане ще чакат идеи как да бъде намален“, коментира Вулджев.

Той добави, че рязането на капиталовата програма би било проблем, тъй като това означава и по-малко инвестиции.

Това е голям проблем и е една от причините да растем с толкова ниски темпове, последните години едва връзваме 2% растеж. Занапред ще става по-зле, защото инвестициите са на много ниско ниво, делът им като процент от БВП е паднал на абсурдно ниски нива за държава с нашата степен на икономическо развитие“, каза още експертът.