„Няма да е подарък“: БНБ не очаква автоматични ползи от еврото

Основното предизвикателство пред предстоящото присъединяване на България към еврозоната, което ще се случи на 1 януари 2026 г., е, че „нищо няма да ни дойде като подарък“, а напротив – страната ще трябва да се постарае, за да се възползва от позитивите на единната европейска валута. Това заяви Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка (БНБ), по време на събитието „Еврозоната – уравнения и решения“, провело се в София във вторник.

Автоматично не можем да очакваме кой знае какви позитивни ефекти, без да се постараем да ги постигнем“, подчерта Чобанов.

За пример той даде евентуално бъдещо увеличение на кредитния рейтинг на България. Напомняме, че след финалното „да“ за присъединяване, дадено на 8 юли т.г., големите агенции Fitch Ratings и S&P Global Ratings повишиха дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна валута до ‘BBB+’ със стабилна перспектива, което е най-високата степен от инвестиционните рейтинги от средния клас. Германската Scope Ratings пък даде оценка  ’A-’, също със стабилна перспектива, която е първата за България от високия инвестиционен клас.

Според Чобанов, последващо увеличение може да има, но с условие.

Ние имаме основание да очакваме той да се повиши (рейтингът), но това, което изтъкват агенциите като проблем, са институциите“, заяви Чобанов.

Той подчерта, че трябва да се обърне внимание на тяхното „заздравяване, на спазването на правилата и прилагането им“.

Това е едно от предизвикателствата, върху които тези, които провеждат политиката, трябва да се съсредоточат, защото по-високият рейтинг вече отваря наистина възможности“, посочи Чобанов.

В своето изказване той засегна темата за настоящата геополитическа обстановка, както и какви са очакванията му за следващата година. И обясни, че митата и допълнителното фрагментиране на глобалното икономическо пространство поставят предизвикателства пред Европейския съюз (ЕС), който значително изостава спрямо основните си конкуренти – ЕС и Китай.

Това ще доминира и през следващата година, и ако прогнозите на Еврокомисията за глобалния БВП през 2026 г. са за около 3.5% ръст, то за ЕС и еврозоната са за около 1.3 – 1.4%, т.е. значително по-малко“, уточни експертът.

Според него, освен несигурността, един от големите проблеми за европейската икономика е и структурата, тъй като тя не предлага достатъчно възвръщаемост и голяма част от спестяванията отиват в САЩ.

Той обясни, че за да се справи Европа със структурните си проблеми, трябва лидерство, но такова в момента няма. Според него един възможен отговор е да се продължи стимулирането на вътрешното търсене, но това би било неустойчиво в дългосрочен план.

За съжаление, моите очаквания не са, че следващата година ще сме свидетели на някаква фискална консолидация. За нея трябват политически условия, но пространството – политическото и в основните икономики на ЕС – е силно фрагментирано“, добави той.

Без импулс за България

На въпрос какво може да е отражението на тази политикоикономическа конюнктура върху България, Чобанов подчерта, че страната ни не трябва да очаква „допълнителен импулс (от еврозоната) на външното търсене за нашите стоки и услуги“.

Понастоящем вътрешното търсене е силно, подкрепено от постоянния ръст на заплатите, но то „бяга“ от предлагането.

За да имаме по-висока база за растеж, трябва политиките да са фокусирани върху предлагането, инвестициите и производителността в икономиката“, добави Чобанов.