„Трайно разминаване“: Образованието в България не отговаря на нуждите на пазара на труда

През 2026 г. отново се наблюдава трайно разминаване между структурата на образованието и потребностите на пазара на труда. Така системата на българското образование продължава да възпроизвежда натрупани дисбаланси, отколкото целенасочено да ги коригира. Това се посочва в нов доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), в който се проследява какъв е индексът на съответствие между професионалното образование и профила на икономиката за 2026 г.

Най-големият проблем остава слабата връзка между професионалното образование и реалната заетост“, посочват от ИПИ.

От там обясняват, че все още има висок прием в направления с ограничено търсене или ниска реализация на професията, докато при истинските необходимите това не е така. „Това важи особено силно за индустриалните и техническите професии, където работодателите изпитват траен недостиг на кадри“, допълват от ИПИ.

Тревожна тенденция е и това, че продължават да липсват места в професии, свързани със здравеопазването, социалните услуги, енергетиката и образованието – сектори, в които недостигът на кадри вече има системен характер. „Наличието на професии без нито едно обявено място показва липса на дългосрочно планиране и слаба способност на системата да реагира на стратегически обществени потребности“, смятат от ИПИ.

Проблемът в детайли

Индексът на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.

През 2026 г. индексът общо за страната е 54.4 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.

В шестте основни сектора, обхванати от изследването – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, ИКТ – са съсредоточени над 60% от всички ученици в професионално образование.

Разминаванията по сектори са сериозни:

• В селското стопанство – 7% от приема, но едва 4% от заетите с придобита професионална квалификация (ППК);
• В преработващата промишленост – обратно: 34% заети с ППК, но само 13% от приема;
• В строителството – високо търсене (8% заети), но нисък прием (4%);
• В транспорта – 12% заети, при под 3% прием;
• В хотелиерството и ресторантьорството – свръхприем (15%), но по-малка заетост (8%);
• В ИКТ – 18% от приема, но под 3% от заетите с ППК.

Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса“, коментират от ИПИ.

Регионални различия

Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и структурата на икономиката.

През 2026 г. с най-висок резултат е област Разград с 68.2 точки. След нея са Добрич (64.8 т.) и Русе (63.8 точки). Основната причина тези области да имат толкова висок резултат е, че приемът в селскостопанските професии в страната все още е раздут, а именно в областите от Добруджанския край и заетостта в сектора е висока. 

Столицата е на осмо място. При нея съответствията са в ниските стойности на приема и заетостта в селското стопанство и на високите – в ИКТ сектора. Същевременно приемът в строителството и транспорта е малък в сравнение със заетостта.  В област Пловдив има сравнително високо съответствие по отношение на индустрията, но приемът в строителството е раздут, а в транспорта – недостатъчен.

Препоръките

От Института дават и няколко препоръки, включително:

• По-тясна връзка с пазара на труда - приемът в професионалното образование трябва да се планира според нуждите на икономиката, заетостта и демографските тенденции. Това ще подобри реализацията на завършилите и ще намали недостига на кадри.
• По-гъвкаво обучение и трансфер между професии - учениците трябва по-лесно да могат да сменят професионалното си направление според интересите си и търсенето на пазара на труда. Така системата ще бъде по-адаптивна и ефективна.
• Разширяване на дуалното образование - обучението чрез работа в реална среда развива практически умения и улеснява прехода към заетост. Нужно е по-активно участие на работодателите и стимули за бизнеса.
• По-широко и качествено образование - вместо тясна специализация е нужен по-широк профил с акцент върху математически, технологични и езикови умения. Това ще даде по-голяма гъвкавост на учениците.
• Преструктуриране на професионалните направления - професиите с нисък интерес и слаба реализация трябва постепенно да се ограничават, а дефицитните специалности да се насърчават. Това ще подобри баланса между образование и икономика.
• По-добро професионално ориентиране - учениците трябва да получават навременна информация за възможностите за реализация и развитието на различните професии. Това ще подпомогне по-информирания избор.
• Необходимост от реформи - без промени ще продължат несъответствията между образованието и пазара на труда. Това ограничава икономическото развитие и регионалния растеж.