Магистърската степен вече не е достатъчна на пазара на труда

Младите хора, които искат да се реализират успешно и да са конкурентоспособни на пазара на труда, трябва да продължават да се образоват дори след получаване на магистърска степен. Това стана ясно от думите на министъра на образованието Георги Вълчев по време на брифинг, на който той представи новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ) за 2026 г.

В днешно време, дори след като завършиш магистърска степен, би трябвало, ако искаш да си добър професионалист, да продължаваш да развиваш своите знания и умения през целия живот“, каза Вълчев.

Думите му са препратка към идеята за учене през целия живот с цел хората по-лесно да се приспособяват към заобикалящата ги среда и да продължават да се развиват личностно и професионално.

Живеем в динамично време. Промените са бързи и специалистите трябва да следят всички тези промени и да надграждат своите знания и умения, за да са по-конкурентоспособни и полезни в икономиката и в публичния живот на страната“, добави Вълчев.

По време на брифинга министърът обаче подчерта, че иначе магистърската степен дава шанс за по-добра реализация на младите хора.

Все по-добра реализация имат кадрите, които освен първата бакалавърска степен надграждат своето образование с магистърска степен, тъй като това е степента, където те могат да специализират своите знания в един по-тесен фокус на професията, която са избрали“, заяви той.

Нетен износител на студенти

Георги Стойчев от Институт „Отворено общество – София“, ръководител на Рейтинговата система на висшите училища, представи основни тенденции, като открои три относително трайни положителни тенденции:

• подобряване на реализацията на завършилите;
• подобрена конкурентоспособност на българското висше образование в европейски и международен план – „За последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в българските висши училища се удвоява и в момента той достига близо 9%, което е сравнимо със средното ниво за ЕС“, добави Стойчев по темата;
• повече и по-качествена научна дейност.

Въпреки тази позитивна тенденция (привличане на повече чуждестранни студенти) обаче България продължава да бъде нетен износител на студенти. Т.е. българските студенти в чужбина са повече от чуждестранните студенти в България.

В същото време делът на висшистите, които не се реализират и не се осигуряват в България, е спаднал двукратно за последното десетилетие – от близо 25 до 13%. Средният облагаем доход на завършилите се е увеличил трикратно за същия период и в момента е малко над 1600 евро.

Реализацията на завършилите наистина зависи не само от това човек да има диплома за висше образование, но в много голяма степен, зависи от това дали човек е завършил бакалавърска магистърска или още повече – докторска степен“, добави Стойчев.

Той даде пример с това че, при бакалаврите само около 50% работят на позиция, за която се изисква висше образование, при завършилите магистърски програми този дял достига 86%, а при хората с докторска степен е над 93%. Докторите получават средно два пъти по-високи доходи от тези само с бакалавърска степен.