Високи заплати и ниска безработица при висшистите в България

Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България дава пореден повод да погледнем отвъд класацията на университетите и да потърсим по-широките тенденции на пазара на труда. Безработицата сред младите висшисти е минимална, доходите им растат бързо, а все повече от тях намират професионална реализация в България.

В същото време обаче значителна част от завършилите продължават да работят на позиции, които не изискват висше образование, а държавната политика оказва все по-видимо влияние върху възнагражденията и избора на професия. Разглеждаме няколко основни извода от тазгодишното издание на рейтинга за  връзката между висшето образование и пазара на труда.

1. Делът на висшистите, които не работят на позиции, които изискват висше образование остава много висок. Близо 40% от наскоро завършилите са в тази ситуация. Още повече,  сред тези, които са заети на позиции за висшисти, има много младежи, които работят не по специалността си, макар данните да се показват колко точно са те. Можем да направим, най-общо, два извода – въпреки че българската икономика се движи в посока увеличаване на дела услугите, което предполага по-високо търсене на висшисти, този преход далеч не е завършил; по тази причина редица работни места, които изискват средно или по-ниско образование се запълват със "свръхквалифицирани" хора. От друга страна, структурата на висшето образование не отговаря на търсенето на специалисти, което допълнително затруднява реализацията на завършващите специалности с ограничено търсене на пазара. Тези обстоятелства предполагат промяна на държавната политика по планиране на приема във висшите училища с оглед поне приблизително отразяване на структурата и потребностите – настоящи и в обозримо бъдеще – на пазара на труд.
2. Държавата все още държи много силни инструменти за влияние върху трудовия пазар. Това личи много ясно от скока на военното дело на първото място по осигурителен доход, дори над доскорошния традиционен лидер ИТ. Размяната на върха е пряко отражение на държавната политика на ударно увеличение на заплатите в отбраната през последните години. По сходен начин се отрази в миналото и повишението на заплатите на учителите, в резултат на което педагогическите специалности станаха едни от най-желаните. Не че държавата не трябва да осигурява добър стандарт на живот на заетите в обществения сектор; острите и неравномерни интервенции в опит да се насочат повече и по-талантливи младежи към отрасли с дефицити обаче създават риск от изкривявания на пазара на труд, особено в условията на траен дефицит на кадри. По тази причина държавната политика по доходите следва да се употребява внимателно и винаги с оглед на потенциалните невидими ефекти върху частния сектор.
3. Икономиката на България е все по-привлекателна за висшистите. Докато преди десетилетие ¼ от завършващите заминаваха да работят в чужбина, днес делът им е намалял до 13%. В тази група не се отчитат онези студенти, които учат извън страната след което се връщат да работят, живеят и създават семейства в България, а техният брой също расте. Спадът в напускащите висшисти е естествено следствие както от увеличаването на доходите и стандарта на живот, така и във повишаването на достъпа до работни места, които изискват и награждават висока квалификация и умения. Остава да си представим колко още може да се намали делът на напускащите студенти ако се подобри работата на ключови публични системи – здравната, съдебната, образователната – които са ключови за доброто качество на живот.
4. В настоящия пазар на труда висшистите не се притесняват от безработица. Въпреки че коефициентът на безработица се върти около 3,5 – 4% през последните тримесечия, при почти всички професионални направления той е около 2% – близо до естественото си минимално равнище, под което бихме могли да се опасяваме от стагнация на трудовия пазар и ниска мобилност на работещите. Както вече посочихме, належащият казус не е толкова дали завършилите висше образование ще намерят работни места, а дали те отговарят на квалификациите и уменията, които са придобили. Впрочем, това е по-малък проблем за магистрите, и почти отсъства при завършилите докторска степен.
5. Премията на висшето образование в доходите се увеличава. С други думи времевата (дори и да не е финансова) инвестиция във висше образование се изплаща във вид на отчетливо по-високо заплащане. Прави впечатление многообразието от направления, които се позиционират в челото на класацията по доходи – там са военното дело и общественото здраве, но и информационните технологии и компютърната техника, металургията и енергетиката.

Нека обобщим – на фона на  поначало силното представяне на пазара на труд, висшистите днес са изправени пред минимални проблеми с реализацията, при това в общия случай работят на добре платени места; това, разбира се, подлежи на промяна в случай на бъдеща икономическа криза. Остава обаче особено висок делът на завършилите университети, които не прилагат придобитите квалификации и умения. Тазгодишната рейтингова система на висшето образование илюстрира и риска от изкривявания, които носи държавната интервенция на пазара на труд и резките и значителни промени в заплащането в определени сфери на обществения сектор.

Източник: Институт за пазарна икономика