Образование за новата икономика

Новата икономика е икономика на знанието, технологиите и адаптивните хора. Още преди десетилетия футурологът Алвин Тофлър е казал: „Неграмотните на XXI век няма да бъдат хората, които не могат да четат и пишат, а онези, които не могат да учат, да се отучват и да се научават отново“.

Информацията е навсякъде. Светът се променя с непознати досега темпове, променят се професиите, технологиите и уменията, от които обществото има нужда. Ако училището не успява да развива способността на младите хора да учат, да се адаптират и да мислят самостоятелно, все по-трудно ще изпълнява основната си мисия – да ги подготви за живота и професионалната им реализация, а не само за изпитите.

Основен упрек към образователната система е, че не е в крак с обществото и икономиката. Учебните програми се обновяват трудно, административните процедури са тромави, а връзката между училището, бизнеса и практиката често остава формална. Разтваря не „ножицата“ между това, което учениците учат, и онова, което ще им бъде необходимо след училище и университета.

Най-ценни в ерата на изкуствения интелект са хората, които умеят да задават правилните въпроси, да преценяват информацията и да намират решения. Все по-важни стават уменията за работа в екип, адаптивността и готовността да се учи през целия живот. Изкуственият интелект ще промени почти всяка професия. Затова училището трябва да бъде в крак с технологиите и да учи младите хора как да ги използват отговорно, ефективно и етично.

По-голяма гъвкавост в учебното съдържание, по-тясно партньорство с бизнеса, повече практически задачи и възможност учебните програми да се актуализират значително по-бързо – това е нужно днес. Учениците трябва да виждат връзката между това, което учат в класната стая, и света, в който ще живеят и работят. Училището е консервативна институция, то пази знанието и ценностите. Но ако изостане прекалено много от реалността, рискува да се отдалечи от живота и от уменията, които младите хора ще трябва да притежават. Въпросът вече е как образованието да се променя достатъчно бързо.

Лесна адаптивност към динамичната среда

Университетът е място, където студентите се подготвят за своята активна професионална и гражданска роля, а не е училище за изучаване на занаят

Доц. д-р Атанас Георгиев е декан на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и преподавател, който работи в пресечната точка между образованието, бизнеса и икономическата трансформация. С него търсим отговори за това как младите хора да се подготвят за свят на изкуствен интелект, нови професии и постоянна промяна на необходимите умения.

В новата икономика ще успяват хората, които се адаптират лесно към динамична среда и които могат да отличават автентичното знание сред потока от информация. Най-ценното качество ще продължи да е любопитството към заобикалящия ни свят, което движи науката и обществото към прогрес.

Най-голямото предизвикателство пред образованието сега е размиването на значението на авторитетите. Когато можеш да получиш готови отговори лесно и от много места, натрупването на знания и осмислянето им в един по-обхватен и дълъг процес изглежда като загуба на време. Но дори ако информационната функция на образованието е застрашена, другата му задача – формирането на критично мислещи личности със споделени ценности – става още по-важна.

Университетът трябва да е място, където студентите осъзнават, че животът вече е в техните ръце и е време да поемат активна отговорност за него. Да намерят своите ментори и да се настроят да споделят с тръгналите по професионалния им път след тях. Сами да са своята мотивация, но и да знаят своите граници. Да осъзнаят, че вече са интегрална част от обществото и да се подготвят за активната си гражданска роля - политическа и икономическа. Нови права, но и нови задължения.

Най-важното умение, което един млад човек е нужно да развие, е критичното мислене – към околния свят и към себе си. Трудно е да кажеш „може би греша“, „трябва да положа повече усилия“, „този път сбърках, но вече знам“. Тези умения обаче са важни в професионален и в личен план.

В ерата на изкуствения интелект човекът ще бъде ценен най-вече заради способността си да комбинира интелект с емпатия по естествен начин. Човекът има квантово поведение – съчетанието на рационалното и ирационалното в нас понякога е признак на несъвършенство, но доста често е извор на сила.

Разликата между диплома и реална подготовка за кариера е функция на средата във всеки университет. В Стопанския факултет на СУ включваме практици в учебната среда, както и допълнителни дейности и събития в календара на студентите с цел намаляване на тази разлика. Но винаги ще я има, защото университетът не е училище за изучаване на занаят.

Бизнесът и университетите ще работят по-успешно заедно, когато си вярват, говорят си по-често и си партнират в широк спектър от дейности.

Ако от мен зависи да променя едно нещо в начина, по който подготвяме младите хора за пазара на труда, то ще е да им помогна да начертаят поне 1, а може би 2 или дори 3 кариерни „пътеки“ за следващите 10 години. С описване на ключовите етапи и рискове по пътя, със стратегии за тяхното управление. Това помага да се осъзнае, че всяко голямо пътешествие започва с първата стъпка, но тя трябва да е в правилната посока. Това е по-скоро упражнение за ума, а не точна карта.

Като декан и преподавател вярвам, че мисията на университета е да бъде институционален стожер, който да подкрепя развитието на нашата държава и общество със знания, базирани на научни изследвания, но и с активна роля във формирането на ценности, които свързват отделните поколения.

Ясният знак, че образованието в България се променя в правилната посока, ще е пълното отваряне навън – без ограничения за чуждестранни студенти и преподаватели, с публикации в най-престижните международни издания, с глобални изследователски проекти в партньорство с най-добрите изследователски центрове и с притегателна сила за българите и за гражданите на света.

„Закърмени“ с дигитални устройства в ръцете

Училището е консервативна система, но ако изостане прекалено много от реалността, рискува да загуби смисъла си в дългосрочен план

Доц. Жюстин Томс е водещ експерт по дигитални комуникации, онлайн медии и дигитална култура. Тя е дългогодишен преподавател в Нов български университет, консултант по дигитална трансформация и автор на книги. С нея разговаряме за това как да се промени образованието, когато децата растат в свят на непрекъснат информационен поток, социални мрежи и изкуствен интелект.

Образованието в дигиталната ера е още по-важно, още по-необходимо, но и много по-различно от това, което реално се случва в училищата днес. То следва да е модерно, динамично, дори забавно. Трябва да предоставя на децата знания, но и умения, емоции, чрез чиято сила наученото да остава трайно в съзнанието на младите хора.

Днешните деца учат различно, защото са „закърмени“ с дигитални устройства в ръце. В България, за жалост, родителите дават достъп на децата си до YouTube, например още около годинка. Нашите деца са първенци по това на каква възраст получават свое собствено устройство, колко рано създават първите си профили в социални мрежи, колко много и различни профили имат в разнообразни платформи, колко време прекарват онлайн. Всичко това се отразява върху способността им да задържат внимание, върху паметта, мисленето, дори физически на телата им. Няма как да учат така, както се е учило преди 10, 20, 50 години…

Училището изостава от живота, когато технологиите се развиват толкова бързо, а хората дори не могат да осмислят процеса и да го догонят.

Модерното образование трябва да е с мисъл за бъдещето, както е било винаги. Да не е закотвено в миналото, в остарели или неработещи модели, а да е фокусирано върху ученика, да развива максимално потенциала на всеки. Учителят следва да има свобода. Той познава най-добре своите ученици, потребностите, възможностите им и е добре да може да навигира процеса на учене именно спрямо своя клас, а не спрямо национални стандарти, които невинаги са адекватни за конкретното място и хора.

Осъвременяването на учебните програми започва с преосмисляне на образователния процес и вникване в спецификите на ученика днес, върху способностите му да задържа внимание, да мисли по-визуално. Интердисциплинарност, нови методики на преподаване, дори нов начин за поднасяне на материала, за проверка на знанията, преосмисляне на оценките, поставяне на нови цели – децата да са щастливи и да развиват потенциала си в подкрепяща, а не толкова в конкурентна среда.

Изкуственият интелект в класната стая е вече там – искат или не искат това учителите. И вместо да го забраняваме, е по-добре да намерим умни начини да го интегрираме в процесите и да го използваме.

В свят, в който изкуственият интелект дава отговори за секунди, ролята на училището е да научи децата да задават правилните и умни въпроси, да мислят, да подлагат на съмнение, да създават, да са смели и действени, креативни, адаптивни и да знаят, че водещата роля във всички процеси е на човека, не на технологията.

Най-важното умение, което училището да развива днес, е смелост в мисълта, способност да се решават проблеми, да се мисли креативно.

Базовата грамотност на децата е силно застрашена. Грамотност не е само това да познаваш буквите и да можеш да четеш. Нужно е да разбираш това, което казват думите, да събираш смисъла и по-специално – да подложиш под въпрос информацията, да приложиш критично мислене. А за него е нужен инвентар от знания.

Много млади хора използват английски по-уверено от български, което показва, че светът се променя.

Подготовката на учителите има нужда от спешна модернизация.

Ако можех да променя едно нещо в българското образование още утре, то би било пълна децентрализация.

Отговорни за своето бъдеще

Нека всяка промяна в образованието да започва с въпроса „Как това ще помогне на ученика да стане по-подготвен, по-уверен и по-успешен човек?“

Адриан Николов е педагог, образователен мениджър, ментор и докторант в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалният му път преминава през детска градина, частно и държавно училище, старши експерт в РУО – София-град и директорски пост в 6 ОУ „Граф Н. П. Игнатиев“. От тази есен преподава във ФНОИ към СУ. С него говорим за силните и слабите страни на образованието в България, за нужните промени.

Образованието e процес, чрез който обществото подготвя успешни ученици, и той не бива да е формален. Съвременното образование изгражда свободни, мислещи и отговорни личности.

Най-силната страна на българското образование днес са учителите, които въпреки честите промени и предизвикателства продължават ежедневно да формират знания, ценности и увереност у своите ученици. Именно човешкият потенциал е най-ценният ресурс на българската образователна система.

Най-големият му дефицит е липсата на достатъчно последователност и дългосрочна визия. Образованието се нуждае от устойчивост, защото резултатите от всяка реформа се измерват не след една, а след десет години.

Новото поколение и адекватното на времето обучение: Днешните деца учат по различен начин. Те очакват смисъл, участие и преживяване, а не единствено възпроизвеждане на информация. Затова обучението трябва да развива критично мислене, творчество, работа в екип и способност за адаптация.

Дигиталната среда променя училището и технологиите са вече негова естествена среда, а не допълнение. Истинското предизвикателство е да научим учениците да използват информацията разумно, критично и отговорно, след като дигитализираме учебниците.

Учебните програми имат нужда от преструктуриране и е важно учителите да получат повече свобода. И вместо претовареност със съдържание, нека да има ясен фокус върху компетентностите, които ще са необходими на младите хора в живота и професионалната им реализация. Това да е отправната точка в голямата промяна.

„Готов за живота и за работа“ означава да можеш да учиш през целия си живот, да вземаш информирани решения, да общуваш ефективно, да работиш с хора и да носиш отговорност за собствените си избори.

Ролята на родителите е да са най-важните партньори на училището. Когато семейството и образователната институция работят с общи цели и взаимно доверие, успехът на детето става значително по-вероятен.

Мерки, които биха подобрили образованието у нас: По-високи инвестиции в качеството на учителската професия, по-добра подготовка на бъдещите педагози, устойчиви политики, основани на научни доказателства, и реално партньорство между училище, семейство и местна общност.

Когато знанието е на един клик разстояние, задължителното образование следва да научи младите хора да намират информация, но и да я оценяват, анализират и превръщат в знание. В ерата на изкуствения интелект най-ценни остават човешката преценка, етиката и критичното мислене.

Ако можех да променя едно нещо в образователната система, то бих поставил в центъра на всяко решение детето, а не системата. Всяка промяна ще започва с въпроса: „Как това ще помогне на ученика да стане по-подготвен, по-уверен и по-успешен човек?“.

Голямото предизвикателство пред системата, събрано в една мисъл: Джон Дюи казва, че ако обучаваме днешните ученици така, както сме обучавали вчерашните, ги лишаваме от утрешния ден. Затова нашата най-важна мисия днес е  да подготвим децата да изграждат своето утре.

Текстът е част от бр. 134 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.