AI премахва началните позиции. Откъде ще дойдат бъдещите лидери?

Изкуственият интелект обещава на компаниите по-висока производителност, по-ниски разходи и повече време за стратегически задачи. Но докато бизнесът се стреми да извлече максимума от новите технологии, на хоризонта се появява друг, далеч по-труден за измерване риск – постепенното свиване на началните позиции, през които традиционно преминават бъдещите мениджъри.

Това може да промени не само пазара на труда, но и самия модел, по който компаниите изграждат лидерите си. За този риск говори Себастиан Кортман, декан на WU Executive Academy към Виенския университет по икономика и бизнес (WU), по време на събитието WU Hub Reunion Sofia: Connecting Leaders Across Borders в резиденцията на австрийското посолство в София.

Форумът събра възпитаници на Executive MBA програмите на академията, преподаватели и представители на бизнеса, като сред основните теми бяха бъдещето на лидерството, навлизането на AI и необходимостта от непрекъснато развитие на уменията.

От пирамида към диамант

Една от най-съществените промени, които изкуственият интелект може да предизвика в компаниите, е свързана с организационната им структура. Позовавайки се на разговор с HR ръководител в голяма германска компания от сектора на търговията на дребно, Кортман описа тенденция, при която традиционната корпоративна пирамида постепенно придобива друга форма.

Преминаваме от този тип пирамидална организация към диамантена структура, при която началните позиции изчезват, а има по-голяма концентрация на власт в горната част на организацията“, каза той.

На пръв поглед това може да изглежда като естествен резултат от автоматизацията – част от задачите на начинаещите служители вече могат да се изпълняват от AI, което позволява на организациите да работят по-ефективно.

Проблемът е, че именно тези позиции дават възможност на младите специалисти да натрупат опит, да развият управленски умения и постепенно да поемат по-големи отговорности.

Това, което сега може би движи рентабилността, в бъдеще може да се превърне в проблем с лидерството, защото ако не продължим постоянно да развиваме хората си, ще се сблъскаме с много големи проблеми“, предупреди Кортман.

Според него компаниите трябва да преосмислят начина, по който използват спестените благодарение на AI ресурси – например като използват освободилото се време за развитие на служителите си. Инвестициите в таланти, лидерство и образователни програми са начин компаниите да останат устойчиви в дългосрочен план, смята Кортман.

Кой всъщност управлява AI?

Другият голям въпрос не е колко задачи могат да бъдат автоматизирани, а доколко хората запазват контрол върху решенията, вземани с помощта на алгоритми. Кортман обърна внимание, че въпреки огромния интерес към възможностите на изкуствения интелект, значително по-малко се обсъжда ролята на човека в управлението на тези технологии.

Чувам за AI всеки ден – стотици, хиляди пъти. Но рядко чувам за система за управление, в която човекът остава част от процеса“, каза той.

Като пример той даде използването на AI при решения за кариерно развитие. „Ами ако човек е повишен заради прогноза на AI? Наистина ли това е най-добрият човек? Кой ще се намеси? Кой ще вземе окончателното решение за тази позиция?“, попита Кортман.

Според него отговорът е в изграждането на ясни правила и управленски механизми, които гарантират, че човекът остава част от процеса на вземане на решения – т.нар. human in the loop. Той обърна внимание и на разминаването между субективната увереност на служителите, че умеят да работят с технологията, и реалните им способности. Именно тук, обяснява Кортман, образованието има ключова роля.

Когато AI пише заданието, а студентът трябва да го защити

Промяната вече се отразява и върху подхода към обучението на бъдещите мениджъри. В WU Executive Academy студентите са насърчавани активно да използват AI при изпълнението на учебните си задачи. Самото генериране на резултат с помощта на технологията обаче не е достатъчно, за да получат добра оценка.

Искаме студентите ни да работят с AI. Искаме да го използват редовно. Но оценката ви се базира на степента, в която можете да защитите резултата, да отговорите на критични въпроси, да го обсъдите с колегите си и наистина да разбирате в дълбочина това, което AI произвежда“, обясни Кортман.

Идеята е технологиите да бъдат инструмент за работа, без да заместват самостоятелното мислене и способността за вземане на решения. Според Кортман това разграничение ще става все по-важно за конкурентоспособността на компаниите. В свят, в който все повече организации разполагат с едни и същи AI инструменти и достъп до информация, предимството няма непременно да идва от самата технология, а от начина, по който хората я използват.

България, IT секторът и неизползваният потенциал на AI

Темата за дигитализацията бе поставена и в по-широкия контекст на икономическите отношения между България и Австрия. При откриването на събитието австрийският посланик Андреа Икич-Бьом отбеляза, че България разполага с развита дигитална инфраструктура и динамичен IT сектор, но предприятията в страната все още имат значителен потенциал да разширят използването на напреднали технологии.

България има силна дигитална инфраструктура и динамичен IT сектор. В същото време все още има значителен потенциал компаниите в България да използват напреднали дигитални технологии и AI в сравнение със средното за ЕС“, каза тя.

Според нея именно дигитализацията и изкуственият интелект могат да стимулират иновациите, да позволят създаването на нови бизнес модели и да направят компаниите по-конкурентоспособни в световен мащаб.

Посланикът постави темата и в по-широкия дебат за конкурентоспособността на Европа. По думите ѝ регулаторната среда трябва да успява да следва темпото, с което се променят международният бизнес и технологиите.

Трябва да намалим бюрокрацията, за да бъдем конкурентоспособни, защото когато компаниите работят международно и бизнес моделите могат да се променят за миг, регулаторната рамка също трябва да е в крак с това“, каза Икич-Бьом.

По думите ѝ дигитализацията на публичната администрация, по-бързите процедури и премахването на ненужните административни пречки „не са просто въпрос на ефективност – те са и въпрос на международна конкурентоспособност“.

Над 5 млрд. евро австрийски инвестиции

Технологичният ракурс бе поставен в по-широката рамка на икономическите отношения между България и Австрия. По данни, представени от Икич-Бьом, австрийските инвестиции у нас надхвърлят 5.4 млрд. евро, а Австрия остава един от най-големите чуждестранни инвеститори в страната.

Свързани сме от дългогодишно и многостранно икономическо партньорство, което далеч надхвърля традиционните търговски отношения“, посочи тя.

Според представените от посолството оценки австрийските компании осигуряват около 30 хил. работни места в България и имат важна роля за трансфера на ноу-хау и създаването на добавена стойност.

Посланик Икич-Бьом обърна внимание и на потенциала България да придобие по-голямо значение за европейските вериги на доставки заради географското си положение и развитието на т.нар. Среден коридор между Азия и Европа.

България бързо се превръща във важен стратегически хъб между Европа и Азия, който може да подкрепи диверсификацията и да повиши конкурентоспособността на България и Европа“, каза тя.