Майските жеги са „брутално“ напомняне за изменението на климата

Европа беше призована „да се откаже от зависимостта си от изкопаемите горива“, след като огромни части от континента продължават да се задушават от рекордни за май горещини.

Метеоролозите предупреждават, че няколко държави са попаднали под влиянието на „изключително необичаен и мощен“ топлинен купол – атмосферно явление, което задържа горещите вълни и става все по-често заради причинените от човека климатични промени, пише Euronews.

Десетки европейски градове отчетоха температури далеч над климатичната норма за това време на годината, като най-силно засегнати са Лондон (+16°C) и Париж (+14°C). Както Франция, така и Великобритания обявиха през тази седмица най-горещия майски ден, регистриран досега.

Дори обичайно по-хладни региони като Осло отчетоха температури до 18°C – с допълнителни 3°C над средните стойности за края на май.

„Тази рекордна жега носи всички белези на климатичните промени“, казва Фридерике Ото, професор по климатология в Imperial College London.

Температури от такъв мащаб някога бяха изключение дори в разгара на лятото. Да видим 35°C във Великобритания през пролетта е абсолютно поразително, но науката е категорична – климатичните промени правят тези горещи вълни по-горещи, по-дълги и много по-чести.“

„Брутално напомняне“ за климатичните промени

Саймън Стийл, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), определи безпрецедентната гореща вълна като „брутално напомняне за ескалиращите последици от климатичната криза“.

Според него, основният виновник е световната зависимост от изгарянето на въглища, нефт и газ, както и унищожаването на жизненоважни въглеродни поглъщатели, като горите. ООН посочва, че изкопаемите горива са най-големият фактор за глобалните климатични промени, като са отговорни за около 68% от глобалните емисии на парникови газове и близо 90% от всички емисии на въглероден диоксид.

Когато парниковите газове обгръщат Земята, те задържат топлината на слънцето – което води до повишаване на температурите и промяна на климатичните модели.

Тази предизвикана от климата гореща вълна е двоен удар в момент, когато войната в Близкия изток показва колко висока е цената на зависимостта от внос на изкопаеми горива“, добавя Стийл.

„Но решенията също са напълно ясни – по-бърз преход към чиста енергия, която вече е по-евтина от изкопаемите горива и може да бъде изградена по-бързо, а това е от ключово значение за достъпността на енергията и икономическата сигурност на държавите.“

ВЕИ изпреварват изкопаемите горива

Възобновяемата енергия в Европа вече е доказала, че може да предпази домакинствата от зависимостта от Иран по отношение на Ормузкия проток – ключов маршрут за изкопаеми горива, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на петрол.

Само слънчевата енергия е спестила на Европа внушителните 3 милиарда евро през март чрез намаляване на нуждата от внос на газ, според анализ на SolarPower Europe. Докладът посочва, че ако цените на газа останат високи, спестяванията на Европа могат да достигнат 67.5 милиарда евро до края на 2026 г.

Миналата година вятърната и слънчевата енергия за първи път са произвели повече електроенергия в ЕС от изкопаемите горива въпреки спада при водноелектрическата енергия и лекото увеличение на използването на газ. Доклад на енергийния мозъчен тръст Ember установява, че вятърната и слънчевата енергия са формирали 30% от енергийния микс на ЕС през 2025 г., изпреварвайки изкопаемите горива с едва 1 пр. пункт.

Бумът на възобновяемите източници помага за намаляване на емисиите, като някои от водещите климатолози в света вече смятат, че по-рано прогнозиран ръст от 4.5°C на температурата на въздуха до 2100 г. вече не изглежда вероятен.

Достатъчен ли е ВЕИ бумът в Европа?

Въпреки това няколко от водещите икономики в ЕС все още изостават по отношение на прехода. Миналия месец Италия беше обвинена в „климатична небрежност“, след като обяви, че планира да отложи окончателното затваряне на въглищните си електроцентрали – често определяни като най-мръсната форма на енергия – до 2038 г., или с 13 години след първоначалния срок.

Нидерландия, въпреки че произвежда повече слънчева енергия на глава от населението от всяка друга държава в ЕС, също остава силно зависима от изкопаемите горива, особено от газа. Застоят при изграждането на мащабни вятърни паркове означава, че страната рискува да не изпълни законово обвързващата си цел за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. спрямо прединдустриалните нива.

Защитата на човешкия живот, бизнеса и икономиките от екстремните горещини и многото други нарастващи разходи на климатичните промени е основна задача за всяка държава и започва с много по-бързо отказване от зависимостта към изкопаемите горива“, казва Стийл.

„Това също така подчертава необходимостта от повече инвестиции в изграждането на устойчивост срещу климатичните последици – било то екстремни горещини, меганаводнения, горски пожари или суши, които също така засягат производството и цените на храните.“