Дуалното образование не може да прехвърли 10-те процента

План-приемът за средното образование през 2026/2027 г. показва, че 63% от местата са за професионално образование. Ключов фактор за връзката между средното професионално образование и пазара на труда е включването на обучение чрез работа – т.нар. дуално образование. В дуалната форма на образование учениците от 11. и 12. клас провеждат практики в реална работна среда в компаниите, с които училището е сключило договор.  

През последните години делът нараства изключително бавно (с десети от процента) и далеч от мащабите, необходими за реално структурно влияние върху пазара на труда и върху качеството на професионалното образование.

Дуалното обучение е съсредоточено предимно в техническите и индустриалните професии. Най-много ученици в дуална форма през 2026/2027 г. има в „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ – 312 ученици, което представлява над една трета от всички места в професията. Следват „Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето“ с 208 ученици, „Готварство“ със 169, „Автомобилна техника и мехатроника“ със 143, „Ресторантьорство и кетъринг“ със 130 и „Хибридни и електрически пътни превозни средства“ също със 130 ученици.

Въпреки това, дори при най-популярните професии, дуалното обучение често обхваща малък дял от приема. Така например в „Готварство“ едва около 8% от учениците ще се обучават чрез работа, а в „Ресторантьорство и кетъринг“ – под 9%.

Подобна е ситуацията и в ИТ сектора. Въпреки значителния ръст на приема в професии като „Разработка на софтуер“, „Компютърни системи и технологии“ и „Интелигентни системи“, дуалното обучение почти липсва. При „Компютърна графика“, където приемът е 650 ученици, няма нито едно място в дуална форма. При „Разработка на софтуер“ дуалното обучение също е с ограничен обхват (2%). Това показва, че връзката между бизнеса и професионалното образование в сектора остава по-слабо развита.

Има и професии, при които липсата на дуално обучение буди сериозни въпроси. Няма нито едно място в дуална форма за „Помощник-учител“, „Парамедик“, „Здравен асистент“, „Оперативно счетоводство“ и редица други професии, при които практическата работа би следвало да е естествена част от подготовката.

Данните разкриват и сериозни различия между отделните области. Най-висок е делът на дуалното обучение в Русе, където близо 42% от учениците в професионалното образование ще се обучават чрез работа. Следват Габрово с 23,5%, Ловеч с 22,1%, Видин с 16,7% и София област с 15,8%. Това са предимно области с по-силно индустриално присъствие и по-активно участие на работодателите в професионалното образование.

В Русе например 465 от общо 1110 ученици в професионалното образование са в дуална форма. В Габрово те са 104 от общо 442, а в Ловеч – 104 от 470 ученици. Именно в тези области се наблюдава по-тясна връзка между местната икономика и професионалните гимназии, както и по-силно участие на индустриалните предприятия в обучението.

В другия край на класацията са области, в които дуалното обучение почти липсва. В Търговище няма нито един ученик в дуална форма. Във Велико Търново делът е под 3%, в Добрич – също около 3%, а в Перник и Ямбол – под 4%. Това показва, че прилагането на обучението чрез работа остава силно неравномерно.

Една от основните причини за ограничения обхват на дуалното обучение вероятно остава трудността при намирането на работодатели, готови да участват активно в процеса. Дуалната форма изисква ангажимент от страна на фирмите – осигуряване на наставници, работни места, оборудване и време за обучение, реално участие минимум три години след заявката (дуалната паралелка се сформира при започването на средното професионално образование в 8. клас, но дуалното обучение се реализира само в 11. и 12. клас). За малките предприятия това често е трудно постижимо, а при част от големите компании липсва достатъчен стимул за инвестиция в средното образование.

Емпиричните изследвания и научната литература (например тук, тук и тук) очертават ясно предимствата на дуалното образование:

• Дуалното образование дава практически умения и намалява разминаването между наученото в училище и работата на реално работно място;
• Учениците в дуална форма по-лесно преминават от училище към заетост и имат по-висока вероятност да започнат работа по професията си веднага след завършване;
• Работодателите участват пряко в подготовката на кадри според конкретните нужди на бизнеса, а не само според учебни програми, писани централно;
• Дуалното обучение е особено важно за индустриалните и техническите професии, където практическите умения и работата с оборудване не могат да бъдат постигнати от обучение само в класна стая;
• Страните с добре развити дуални системи като Германия, Австрия и Швейцария традиционно поддържат по-ниска младежка безработица и по-плавен преход към пазара на труда;
• Обучението чрез работа повишава мотивацията на учениците, защото те виждат пряка връзка между образованието и бъдещата си професия, още повече, че получат възнаграждения в дуалното образование;
• Дуалното образование улеснява задържането на млади хора в по-малки индустриални области, където местните работодатели участват активно в обучението и често наемат учениците след завършване;
• Практическата работа по време на обучение помага за изграждане не само на технически, но и на социални умения – дисциплина, работа в екип, комуникация и адаптивност;
• Дуалното обучение позволява по-бързо адаптиране към технологичните промени, защото учениците работят с реални машини, софтуер и производствени процеси;
• По-широкото му прилагане може да ограничи обучението по специалности без реализация, тъй като работодателите естествено участват само там, където действително има нужда от кадри.

Същевременно системата на професионалното образование в България продължава да бъде ориентирана основно към поддържането на паралелки, а не към реализацията на учениците. Ограниченото разпространение на дуалното обучение е още един индикатор за слабата връзка между професионалното образование и икономиката.

Източник: Институт за пазарна икономика