Интервю | Вносът на кадри от трети страни не е дългосрочна икономическа стратегия

Марио Милев е изпълнителен директор на BESCO – Българската предприемаческа асоциация. В организацията, която обединява над 1000 компании и активно работи за изграждането на по-добра бизнес среда и по-високо благосъстояние в обществото чрез ефективни политики, той отговаря за бизнес развитието, разрастването на общността и управлението на вътрешните процеси и екипи.

Марио има солиден предишен опит в оптимизацията на процеси, провеждането на корпоративни обучения и коучинг. Висшето си образование завършва в УНСС със специалност „Финансов контрол“, а предприемаческият му дух се доказва и в креативния сектор, където успешно е реализирал два бизнес проекта в музикалната индустрия. На 30 май той ще бъде гост-лектор на кариерния форум „България на пет океана“ на Bulgaria Wants You.

Разговаряме с него за критичните предизвикателства пред българския пазар на труда – от вноса на кадри от трети страни до спешната нужда от модернизация на Кодекса на труда и въвеждането на механизми като ESOPs за задържане на висококвалифициран талант. Той очертава пътя за трансформация на България от дестинация с евтина работна ръка към икономика с висока добавена стойност, базирана на deeptech, space и healthtech индустрии. Предприемачът споделя и визията на Асоциацията за децентрализация на бизнеса към регионите и реалните икономически аргументи, които могат да върнат българската диаспора обратно в страната.

Г-н Милев, наблюдава се засилен внос на кадри от Непал, Индия и Узбекистан, предимно в сектори като туризъм, строителство и производство. Доколко това е устойчиво решение за икономика, която цели висока добавена стойност? Какъв е рискът от утвърждаването на България като място за евтина работна ръка?

Когато пазарът задава въпроси на бизнеса, неговата роля е да намира решения. Сектори като туризъм, строителство и производство са исторически построени върху нестабилна основа, а проектният и сезонен характер на част от работата допълнително усложнява ситуацията.

Но вносът на кадри сам по себе си не е икономическа стратегия. Говорим с компании, които днес имат реален проблем с намирането на хора и това е необходима част от решението. В същото време тези компании вече мислят как да надграждат – през обучения, автоматизация и по-голяма ефективност.

Това е устойчивият път към икономика с висока добавена стойност – да повишаваме производителността, да развиваме местния талант и да привличаме хора, които създават стойност тук. На пазара винаги има някой по-евтин. Това не е играта, която България иска да играе дългосрочно.

В този контекст, бихте ли обяснили към какви кадри е насочена визата за дигитални номади, която също е предназначена за граждани на трети страни?

Визата за дигитални номади е насочена към различен тип талант – хора, които вече работят дистанционно за компании по света и могат да избират откъде да живеят. Това е различен механизъм от вноса на кадри за конкретни позиции. Тук говорим за хора, които носят доход отвън и го влагат в местната икономика – през наеми, услуги, потребление и данъци.

Но има и по-дълбок ефект. Когато квалифицирани хора избират България като място за живот и работа, това изгражда доверие и международен образ. Част от тях остават по-дълго, създават бизнес или отварят нови връзки към външни пазари. Това е директен начин страната да стане по-видима, по-свързана глобално и да говорим за бранд „България“.

Много от наетите работници от трети страни разглеждат България като трамплин към Западна Европа. Какви механизми (законови или икономически) биха помогнали за задържането на висококвалифицираните кадри, без това да граничи с ограничаване на личната свобода?

Добрата практика не е да ограничаваме движението на хора, а да създаваме причини да останат. Висококвалифицираните кадри търсят перспектива, предвидимост и усещане, че могат да се развиват дългосрочно тук.

Един такъв пример са ESOPs (employee stock options) – възможността служителите да придобиват дялове от компанията при постигнати резултати и така заедно да растат. Това е модерен механизъм за задържане на талант и една от законодателните посоки, по които в момента насочваме усилия.

Изграждаме решения и съдържание по фундаментални теми – подобряване качеството на образованието в училищата, предвидима данъчна среда като голямо наше конкурентно предимство и администрация, която работи бързо и дигитално.

Докато внасяме кадри от Централна Азия, продължаваме да губим български специалисти към Запада. Каква е визията на BESCO за паралелна политика – как България да бъде привлекателно място за завръщане на диаспората?

Тук няма една мярка, която сама по себе си решава проблема. Завръщането на българите от чужбина обикновено е комбинация между чувство и разум, между личен избор и обективна възможност.

Все повече хора искат да останат свързани с България, но гледат практично – има ли добра професионална среда, могат ли да започнат бизнес по-лесно, какво образование ще получат децата им и колко предвидима е държавата като цяло.

Точно там е и нашият фокус – по-добра бизнес среда, по-силно образование и по-модерна администрация. Преди България често беше мястото, от което тръгваш за повече възможности. Днес виждаме, че все по-често е и мястото, към което избираш да се върнеш и да градиш бъдещето си оттук.

Доколко българското трудово законодателство, което в голямата си част е наследство от миналия век, е адекватно на нуждите на хибридната работа и глобалната конкуренция за таланти? Какви конкретни промени са критично важни за бизнеса днес?

Ние работим и си говорим за иновации и регионално икономическо лидерство, но в същото време използваме Кодекс на труда, създаден за планова икономика. Изискванията на бизнеса днес са коренно различни и законодателството трябва да отразява това.

Имаме конкретни предложения за подобрения. Част от тях са по-ясни правила за дистанционна и хибридна работа, повече гъвкавост в организацията на работното време и по-малко административна тежест около трудовите отношения.

В момента водим активен диалог с останалите работодателски организации, за да излезем с обща позиция около нуждите на бизнеса днес и в бъдеще.

България е изправена пред предизвикателството да премине от икономика, базирана на евтина работна сила, към такава, базирана на висока добавена стойност. Къде виждате най-голямата пробойна в този преход?

България исторически е показала, че може да бъде много силно място за изпълнение – добри екипи, технически талант и способност да доставяме качествено.

Голямата задача сега е следващата стъпка – да преминем от това да изпълняваме добре към това да създаваме повече от архитектурата, продукта и стойността тук.

Това изисква различен модел на мислене – повече дългосрочна визия, систематична работа с държавата и по-бърза връзка между идея и пазар.

Имаме талант и предприемаческа енергия, но твърде често връзката между образование, бизнес и институции остава бавна или прекъсната.

Когато говорим за икономическа визия до 2030 г., какви конкретни индустрии трябва да приоритизира държавата, за да не бъде растежът ни по инерция, а структурен?

Когато говорим за икономическа визия до 2030 г., е важно държавата да разпознае къде България вече има естествени предимства и да ги надгради целенасочено.

Една ясна посока са AI и deeptech, където имаме силен технически талант и все по-видима предприемаческа среда. Следват space и defence, където вече виждаме компании с международен потенциал и много висока добавена стойност.

Има и сфери като healthtech и agritech, където можем да надградим традиционно силни сектори с нов технологичен слой – от медицински технологии и дигитално здраве (и превенция) до по-модерно и устойчиво земеделие.

Всичко това има нужда да бъде част от ясна национална стратегия – ясните приоритети означават дългосрочна предвидимост и изграждане на международно признат капацитет и разпознаваемост.

Кои са най-големите пречки пред предприемачите в България днес – достъп до капитал, достъп до талант или нещо друго?

Според мен, няма един универсален отговор, защото различните компании срещат различни пречки на различен етап. За една ранна компания най-голямата тема често е достъпът до капитал. За по-растящ бизнес това по-често е достъпът до правилния талант.

Но ако трябва да посоча една по-обща трудност, това е скоростта, с която една добра идея успява да се превърне в работещ бизнес. Там се срещат няколко неща едновременно – достъп до капитал, достъп до хора и среда, която дава достатъчно предвидимост.

България има предприемачи, талант и все повече добри примери. Голямата задача е тези елементи да се свързват по-бързо и по-лесно, така че компаниите да растат тук със същото темпо, с което мислят глобално.

В BESCO планирате регионални представителства в Пловдив и Стара Загора – какви специфични проблеми виждате при компаниите извън София, които остават встрани от вниманието и публичния дебат?

Извън София има много силни компании и предприемачи с дълбока експертиза и сериозен потенциал. Това, което често липсва, не е качество или амбиция, а повече свързаност и по-бърз достъп до нови възможности - независимо дали говорим за технологични компании, индустриален бизнес или по-конвенционални сектори.

Именно затова развиваме регионални представителства – не с идеята да пренасяме готов модел, а да учим заедно с хората на място как изглежда местната среда и как можем да я надградим. Част от това е повече контакти, повече достъп до полезни възможности и по-силно включване в разговорите по големите национални теми, защото законодателната среда засяга всички – независимо дали си в Пловдив, Стара Загора, Варна или София.

Все повече се убеждаваме, че шансовете ни за истински успех като държава са пряко свързани с развитието на регионите и именно затова насочваме все повече внимание натам.

Ще бъдете гост лектор на форума „България на пет океана“, който се провежда в София. Как обаче може да бъде убеден един успял българин да се върне не в столицата, а в Пловдив, Стара Загора или Русе – какви икономически стимули липсват в провинцията, за да бъде тя равностоен играч на пазара на труда?

Икономическите стимули са важни, но според мен по-голямата тема е средата - добра инфраструктура, качествено образование, модерна администрация и силна местна бизнес общност.

В регионите има много силни страни – добър индустриален бизнес, университети, качество на живот и силни местни общности. Това, което често липсва, е по-голяма свързаност, по-видим достъп до нови възможности и усещането, че можеш да развиваш кариера или бизнес със същото темпо и амбиция.

Когато тези елементи се подредят, вярваме, че Пловдив, Стара Загора или Русе няма да бъдат възприемани като алтернатива на София, а ще бъдат напълно естествен и самостоятелен избор за развитие.

Bulgaria Wants You залага на вдъхновението. Но какви са рационалните икономически аргументи, които вие като лидер на BESCO представяте на един българин в Лондон или Мюнхен, за да го убедите, че рискът да стартира бизнес тук е оправдан спрямо по-сигурните западни екосистеми?

В по-големите и вече изградени екосистеми влизаш в добре работеща машина. В България все още имаш шанса не просто да бъдеш част от средата, а да си много по-близо до хората, до решенията и до самата посока на развитие.

И за много предприемачи това има огромна стойност. Да можеш да изградиш бизнес с глобална амбиция и едновременно с това да оставиш отпечатък върху мястото, в което живееш.

Ще се върна на нещо, което споделих по-рано - рационалните фактори при такова решение са важни, но чувството за принадлежност, за отговорност и възможността да градиш рамо до рамо с най-близките си често тежат не по-малко.

А ние, заедно с много други, правим всичко възможно да изграждаме законодателната среда и инфраструктурата, така че все повече добри идеи да започват оттук и да се развиват от България към света.