Правителството иска да харчи много и реши да вдигне най-високия данък

През 2025 г. общата осигурителна тежест върху труда е около 32% от брутната заплата. Последните формално се делят на такива за сметка на работника и за сметка на работодателя, но всъщност и двете се поемат от работодателя с наемането на работника.

Това, обаче, не е всичко, защото освен с осигуровки трудът се облага и с данък върху доходите от 10%.

Така общата тежест на облагането на доходите от труд в България през 2025 г.  е от порядъка на около 42% върху брутната заплата по договор, или около 35% от общия разход на работодателя за наемане на работника.

Правителството си мисли, че като вдигне осигуровките с 2 процентни пункта ще реши някакъв проблем с приходите на НОИ. Това, обаче, изобщо не е така.

НОИ публикува всяка година Актюерски доклад. В този за 2024 г. се посочва, че:

„При текущото законодателство, размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3%, а на необходимата – 37,5%. Този значителен разрив е резултат от това, че щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и осигурителните им доходи, както и на възрастовата структура на осигурените в ДОО лица, в която преобладават лица, осигуряващи се с по-нисък размер на вноската поради това, че се осигуряват и в УнПФ. Възможностите за привличане в държавния бюджет на по-големи неданъчни приходи в условията на COVID-19 и на по-големи приходи от косвени данъци в условията на висока инфлация, създадоха допълнителни стимули да бъдат вземани политически решения, които доведоха до увеличение на разходите за пенсии и финансирането им чрез трансфери от централния бюджет, а не от осигурителни приходи.“

С други думи, според изчисленията на НОИ, за да няма изобщо дефицит е необходимо вноската за пенсия да е 37,5%, а отделно към нея трябва да се добавят здравната вноска и вноските за фонд „Безработица“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“, т.е. общата осигурителна тежест ще стане 45,5% и след това да се плати и 10% данък върху доходите. Изземването на повече от половината доход няма как да работи и просто ще доведе до сив сектор и освобождаване на работници, затова и никой не мисли, че с високи осигуровки може да се покрие дефицитът на пенсионната система.

България е имала подобно високо данъчно-осигурително бреме и резултатът беше печален – насърчи се огромна сива икономика, бюджетните дефицити бяха постоянни и растящи, икономиката стагнираше, безработицата се увеличаваше, чужди инвестиции ни подминаваха. На практика това би се получило отново ако се тръгне в посока увеличаване на облагането.

Почвата за вдигане на здравната осигуровка от 8% на 10% се подготвя ударно – здравни експерти, представители на болници и на лекарите твърдят, че 11 млрд. лв. (5,6 млрд. евро) разходи на НЗОК, планирани за 2026 г. няма да са достатъчни за системата.

Равносметката:

• Обща данъчна тежест върху труда за 2025 г. – 42% върху брутната заплата;
• Предложена обща данъчна тежест върху труда за 2026 г. – 44%;
• Очаквана обща данъчна тежест върху труда за 2027 г. – 46%.

Какво всъщност трябва да се прави?

НОИ го е казал, директно:

1. „Щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности“ – тоест, трябва да се намали щедростта на пенсионната система като се ограничат всякакви възможности за ранно пенсиониране, предсрочно пенсиониране, получаване на инвалидни пенсии от хора, които не са с увреждания и др. подобни.
2. „Динамиката на осигурените лица“ – тоест, трябва повече хора да работят (по последни данни, около 600 хил. лица  у нас не работят и не търсят работа), а това се стимулира и с ниска данъчна тежест, т.е. трябва да се намалят осигуровките.  
3. „Осигурителните доходи“ – доходите трябва да растат. Това се случва със заетост и инвестиции, а не с по-високи данъци.

Нищо от това не се предвижда в бюджет 2026 г.

Ефектът от вдигането на осигуровките върху икономическия растеж би бил не просто негативен, но и дългосрочен с продължителни отрицателни последици върху благосъстоянието на българските граждани. Вдигането на осигуровките не е решение, а създава допълнителен проблем пред икономиката и заетостта. А без растяща икономика и заетост проблемите на пенсионната система ще се увеличават прогресивно.