Гуверньорът на БНБ: Проблемът с инфлацията не е съществен

Ускоряването на инфлацията в България в първите месеци от присъединяването ѝ към еврозоната се оказа несъществен проблем с еднократен ефект в рамките на няколко процентни пункта. Това каза управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев, цитиран от ведомството си.

Основното притеснение беше свързано с инфлацията. Нашият анализ показва, че ефектът беше ограничен и до голяма степен еднократен – в диапазона от 0.3 до 0.4 процентни пункта“, посочва Радев.

По думите му, ефектът е съпоставим с този в Хърватия, когато страната стана част от валутния съюз през 2023 г.

Напомняме, че най-скорошните данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че през март годишната инфлация в България се е ускорила до 2.6%. Средното ниво за Европа през месеца е било 2.5%. Радев посочи, че скоро от институцията ще публикуват по-подробен анализ, изготвен съвместно с експерти на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Като цяло инфлационният ефект не се оказа съществен проблем и обществената дискусия отразява това. Вниманието се измести към глобалната среда, несигурността и енергийния шок“, посочи Банкер №1.

В края на март БНБ подготви три различни сценария как ще се развие инфлацията в страната в зависимост от продължителността и интензивността на поскъпване на суровия петрол.

Два от тях са по-неблагоприятни, като „най-черният“ сценарий допуска ускоряване на средногодишната инфлация през 2026 г. до 4.9 на сто (виж таблицата и линка по-долу).

Само преди дни гуверньорът на БНБ предупреди, че фискалната политика на България трябва да остане дисциплинирана и да се стреми да пази наличните буфери, вместо да ги отслабва допълнително, още повече когато част от тях вече са използвани.

Макар базовият сценарий да остава нашата отправна точка, вероятността за по-неблагоприятен сценарий се увеличи, особено на фона на енергийния шок и повишената несигурност“, добави той.

Същевременно според Радев преходът към еврото е минал плавно. Той цитира данни, според които обществената подкрепа към единната валута е нараснала – от 45% от домакинствата преди присъединяването до 54% след. При бизнеса подкрепата и преди беше силна, а сега вече е около 70 на сто.

Очаквам подкрепата за еврото да продължи да нараства. Всъщност настоящата среда вероятно ще направи ползите по-видими, тъй като все повече хора осъзнават стойността от това да бъдат част от съюза, вместо да остават извън него“, добави той.

Реакцията на централните банкери

Българският централен банкер обаче бе категоричен, че е необходима допълнителна информация, преди да се направят категорични изводи за паричната политика. Ключовите въпроси са мащабът на шока и неговата продължителност.

В предстоящия период ще следим внимателно постъпващите данни за инфлацията, енергийните пазари и инфлационните очаквания, както и развитието на самия конфликт. Това следва да позволи по-конкретна и структурирана дискусия по паричната политика на следващото заседание“, обобщи говорителят.