Българските потребители плаща три пъти за една пластмасова бутилка

В момента, когато човек закупи бутилирана вода или безалкохолна напитка в пластмасова бутилка, той плаща за нея три пъти. Причината – липсата на работеща национална депозитна система в България, чрез която да се оползотворят отпадъците от опаковки, които индустрията за безалкохолни напитки, бутилирани води и пивоварният сектор генерират.

Това стана ясно по време на енергиен форум в София, посветен на зелената и устойчива икономика. На него Данита Заричинова от екологично сдружение „За Земята“ обясни, че при купуване на пластмасова бутилка, потребителят плаща на три нива:

• При покупката на бутилката – в цената на продукта вече е включена т.нар. продуктова такса, която производителите плащат към организациите за оползотворяване на отпадъци. На практика потребителят я плаща чрез крайната цена в магазина;
• Чрез такса битови отпадъци – когато бутилките не се рециклират и отиват за депониране или изгаряне, разходите за събиране, транспортиране и обработка се покриват през общинската такса смет, която гражданите плащат;
• Чрез европейската вноска за нерециклирана пластмаса – България плаща годишна такса към ЕС за количествата нерециклирана пластмаса, а този разход идва от публичните средства и отново се поема индиректно от гражданите като данъкоплатци. По думите на Заричинова, само миналата година България е платила около 40 млн. евро заради нерециклирана пластмаса.

В момента на нашите опаковки много често се гледа като на отпадък – те не се събират на правилните места, изхвърлят се и генерират замърсяване. От една страна, те натоварват сметосъбирането и почистването, бюджетите на потребителите, а от друга, пилеем ценен ресурс, който има стойност и упражняваме допълнителен натиск върху нефтопродукти, изкопаеми източници и върху алуминий за кенчета“, каза Жана Величкова, изпълнителен директор, „Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България“.

Тя поясни, че целта на една депозитна система е стойността на материала да се запази чрез висококачествено рециклиране и впоследствие да се върне при бизнеса. „Това, на практика, е кръговата икономика“, добави Величкова.

Тема, която изглежда консенсусна, която изглежда логически подкрепена от всички заинтересовани страни, за съжаление, пак придоби турбуленция и изпаднахме в безвремие“, коментира тя.

Тя изрази надеждата темата да се „развърже“, след като по-рано тази година от „БСП – Обединена левица“ внесоха законопроект, който предвиждаше „държавата да отнеме ролята и отговорността на индустрията“.

Това е ценен ресурс и гръбнак, който издържа рециклирането и оползотворяването на огромна част от опаковките, използвани от хората“, обобщи изпълнителният директор.

Ефективен модел с регулатор

Оказва се, че сега има нов законопроект, който въвежда депозитната система по утвърдения европейски модел, работещ в 17 държави, постигащи събираемост до 98%. В момента тече неговото обществено обсъждане, което ще продължи до четвъртък (21 май).

Това е моделът, воден от индустрията. Тя е задължена да управлява потока, защото тя финансира работата на системата, тя носи отговорностите за целите и защото тя е задължена да влага обратно тази суровина в своите опаковки, като други източници освен нейните опаковки са невъзможни. Това е балансираното решение с ясни роли и държавата е регулатор“, поясни събеседникът.

Добре работещ стимул

Заричинова обясни, че идеята на системата е, когато човек закупи бутилка и плати за нея около 10 евроцента (това е средната сума в Европа), да може, дори да отиде в другия край на държавата, „да влезе в магазин, да върне бутилката и да му върнат тези 10 цента“.

Това не е допълнително заплащане, а е добре работещ стимул във всички държави“, каза Заричинова.

Тя поясни, че понеже системата е национална, тя ще може да се ползва във всеки търговски обект – т.е. по-големите вериги супермаркети ще разполагат машини, понеже имат пространството и ресурса за това, докато по-малките ще осъществяват процеса ръчно.

„Часовникът цъка“

Ние закъсняхме. Часовникът цъка изключително тежко. Законопроектът не бива да се забавя нито минута повече“, каза Величкова.

Тя напомни, че до 2029 г. България трябва да събира чрез депозитна система 90% от пуснатите на пазара опаковки.

Заричинова добави, че в момента предизвикателството е приемането на законодателството, а проучвания на сдружението сочат, че 70% от българите искат такава система и изразяват склонност да я използват, но „за съжаление, знаем, че доверието много бързо се губи“.