По-високите екотакси убиват конкурентното предимство на българските фирми

Непрозрачното увеличение на продуктовите такси и лицензионните възнаграждения, или т. нар. екотакси, в България отнема конкурентното предимство на българските фирми. Това каза Владимир Димитров, експерт в център „Чиста индустрия“ на Българска стопанска камара (БСК), в коментар за Economic.bg.

Увеличението „убива“ конкуренцията и българските фирми губят конкурентно предимство, защото разходите, които заплащат за управление на отпадъците, са доста по-високи от средните в Европейския съюз“, каза Димитров.

Коментарът му е във връзка със значителното увеличение на екотаксите, които от средата на миналата година нараснаха с между 8 и 10 пъти за различните категории продукти. Още тогава бизнесът алармира за ситуацията, а само миналата седмица от БСК и водещи браншови организации излязоха с позиция по темата, според която „липсва яснота и за начина, по който се формират и разходват събраните лицензионни възнаграждения“.

Димитров потвърди за съществуването на този проблем.

Абсолютен втори недостатък е липсата на прозрачност. Не знаем как и по какъв начин е определен размерът на екотаксите нито от държавата, нито от частните юридически лица“, изтъкна той.

Без съпротивление

Продуктовите такси са задължителни за всеки бизнес, който предлага продукти, от чиято употреба се образуват т. нар. масово разпространени отпадъци (МРО). Такива са еднократните опаковки, гуми, масла, батерии, електрическо и електронно оборудване, моторни превозни средства и други.

Тези такси може да се заплатят към два вида оператори:

• Към държавно предприятие – т. нар. Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ. На него се плащат продуктови такси;
• Или към организация по оползотворяване – към тях се плащат т. нар. лицензионни възнаграждения (отново вид такси). Техните такси са по-ниски като стойност спрямо държавните и те всъщност организират процеса между лицето, което пуска продукт на пазара, и този, който извършва сметосъбирането, рециклирането, сепариране, разкомплектоване и всички тези процеси, които се наричат „дейности с отпадъци“.

Димитров обясни, че целта е чрез екотаксите да се обезпечи именно тази дейност.

Това е дълбоката идея – фирмите да нямат икономическо съпротивление, да свършат работата по правилния начин, за да се избегне замърсяване на околната среда“, обобщи той.

Парадокс с 900% поскъпване

Парадоксът, който се случи миналата година, е, че и 4-те организации по оползотворяване на електрическо и електронно оборудване по едно и също време, по един и същи начин вдигнаха лицензионните възнаграждения към фирмите“, поясни Димитров.

По думите му, тогава организациите решават, че за електрическо и електронно оборудване възнаграждението ще бъде 60% от държавната продуктова такса, която по принцип е най-висока. До онзи момент лицензионното възнаграждение, като процент от държавната такса е било 5 – 10% в зависимост от продуктовата гама. Той илюстрира поскъпването с пример:

Производител на масова бяла техника плаща лицензионно възнаграждение 10 – 15 ст. на килограм. Държавната екотакса е 90 ст.

С новия размер (60% от държавната продуктова такса) производителят вече плаща около десет пъти по-висока стойност, а системата работи така, че никой не може да остане извън обхвата на продуктовите такси или на лицензионните възнаграждения.“

Димитров обясни, че в зависимост от вида електронна и електрическа техника, поскъпването е между 700 и 900%.

Защо скачат екотаксите

Като основна причина за решението си от организациите по оползотворяване посочват нарасналите разходи за дейността си. Експертът обаче контрира, че няма известна методология, по която се образува размерът на продуктовата такса и този на лицензионните възнаграждения, и от която да стане ясно кой точно компонент е станал по-скъп.

Не знаем в нея нито колко е работната заплата на човек, нито колко е разходът за транспортиране, разходът за рециклиране т.н.“, допълни той.

Инфлационен елемент

Събеседникът предупреди, че това увеличение рефлектира върху всеки потребител и „всеки, който си купува каквото и да било, свързано с електроника – телевизор, телефон, миксер, печка, пералня, хладилник“.

Всичко това води до инфлация и за нея не е виновно еврото. Получава се т. нар. инфлационен елемент и отражение вече има, защото тези условия влязоха в сила от второто полугодие“, допълни Димитров.

Исканията на бизнеса

От бизнеса настояват за временно спиране (мораториум) на увеличението на лицензионното възнаграждение, докато не се намери по-справедлив механизъм за определянето му, както и за намаляване размера на държавната такса, с която възнаграждението е обвързано. И Димитров даде пример:

Ако държавната такса вместо 90 ст. стане 30 ст., 60% от 30 ст. са едно, а от 90 ст. – друго“, каза той.

От БСК искат и анализ на направените увеличения, за да се провери дали са икономически обосновани. Отделно, оттам предлага двугодишен срок, в който да се преработи наредбата за таксите така, че те да отговарят на реалните разходи и актуалната ситуация.

Перспектива

Според експерта, обаче, има перспективи държавата да се вслуша в призивите на бизнеса.

Аз вярвам, че ще го направи и най-безобидният начин е абсолютна либерализация, т.е. всеки, който кандидатства за разрешение за организация по оползотворяване, да получи разрешение по максимално опростен режим“, каза той.

Т.е. вместо да има само 4 такива организации в България, те може да станат 40 например, а това ще позволи повече конкуренция и по-малко такива „непазарни практики“.