Гуверньорът на БНБ: България трябва да пази фискалните си буфери

Фискалната политика на България трябва да остане дисциплинирана и да се стреми да пази наличните буфери, вместо да ги отслабва допълнително, още повече когато част от тях вече са използвани. Това заяви гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на бизнес закуска, организира от Американската търговска камара в България (AmCham).

Това означава надеждна средносрочна фискална рамка и избягване на мерки, които дават краткосрочно облекчение, но създават дългосрочна нестабилност. Там, където подкрепата е необходима, тя трябва да бъде целенасочена, временна и ефективна“, предупреди Радев.

Той коментира, че макар широкообхватните мерки да изглеждат „политически привлекателни“, те могат да струват скъпо на икономиката.

Банкерът добави, че настоящият период вероятно ще остане труден – с външни рискове, волатилност при цените на енергията и геополитическа несигурност, която ще оформя и вътрешната среда.

Правилният отговор днес не е свръхреакция, а последователност в макроикономическата политика, фискалните решения, институционалната посока и последователност в дългосрочния подход към повишаване на производителността и конкурентоспособността“, смята Радев.

Според него, ако страната ни остане дисциплинирана в тези области, тя ще излезе от настоящия шок „по-силна, по-конкурентоспособна и по-добре подготвена за следващия етап на растеж“.

Обзор на 2025 г.

България приключи миналата година с икономически ръст от 3.2%. Негов основен двигател отново е било вътрешното търсене, подкрепено от нарастващите реални доходи и стегнатия пазар на труда.

Същевременно инфлацията се понижи значително спрямо пиковете от предходните години и достигна около 2.6% според предварителните данни на Евростат.

Добрите основи не означават имунитет. А за малка и отворена икономика като нашата външната среда винаги има значение. Днес тя има още по-голямо значение“, предупреди Банкер №1.

Той изтъкна, че кризата в Близкия изток води до „реална промяна в баланса на рисковете“ (виж линка по-долу).

Радев направи сравнение и с енергийната криза от 2022 г., но посочи, че има разлики:

• По-слаба подкрепа от търсенето: „През 2022 г. много компании се възползваха от силно търсене, което им даваше по-голяма възможност да прехвърлят разходите. Днес това пространство е значително по-ограничено“, каза той;
• Ограничено фискално пространство: „През последните години част от натрупания фискален буфер беше постепенно изразходвана“, напомни той;
• Различни условия за финансиране: Радев предупреди, че с времето те също ще се влияят от външната среда.

Това е важна реалност – защото означава, че в предстоящия период фирмите може да трябва да поемат по-голяма част от адаптацията. Това означава по-внимателно управление на разходите, по-стриктен контрол върху ликвидността, по-селективни инвестиции и по-голяма оперативна гъвкавост“, добави управителят на БНБ.

Фискална оптимизация

На събитието присъства и служебният министър на финансите Георги Клисурски, който направи кратък обзор на мерките в подкрепа на граждани и бизнес заради поскъпването на горивата. Той повдигна въпроса за изготвянето на редовен бюджет за 2026 г.

В момента фискалната траектория на страната е по-скоро неблагоприятна. Затова този, който изготви и приеме бюджета, ще трябва да вземе трудни, но уверени решения“, каза Клисурски.

Според него, що се отнася до публичните разходи, „голяма част от тях могат да бъдат намалени“. По думите му, необходимо е да се направи „сериозен преглед – отдолу-нагоре – дали всички текущи разходи, процеси и функции са наистина необходими“, защото „има значителен потенциал за оптимизация“.

Клисурски обаче реши да запази мълчание при въпроси от журналисти кои разходи от бюджета обмисля да спести, за да намери търсените 40 – 50 млн. евро за мерки в подкрепа на бизнеса покрай поскъпналата енергия.

„Специфично предизвикателство“

Едно специфично предизвикателство за 2026 г. е свързано с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)“, каза още министърът.

Той заяви, че страната ни има време до 31 август да инвестира всички получени средства по него, на стойност около 4 млрд. евро, а това ще е фискално предизвикателство.

Това е възможност, защото ще подпомогне модернизацията на икономиката. Но е и предизвикателство – защото средствата трябва да бъдат инвестирани предварително, докато плащанията от ЕС идват със закъснение“, добави той.

Така например този четвъртък България подаде официално искане за четвърто плащане по ПВУ, но парите се очаква да дойдат почти в началото на лятото. Петото плащане пък се очаква октомври или ноември на стойност 1.5 млрд. евро.

Следващата голяма цел

Клисурски засегна и темата за следващата голяма цел за България след еврозоната. Като пример той даде излизането на страната от „сивия“ списък за пране на пари на Специалната група за финансови действия (FATF).

Мисля, че дори в следващите 2 месеца може да направим големи стъпки, за да излезем от този списък. Надявам се до края на май да имам по-спефицични добри новини за споделяне“, коментира Клисурски.

Колкото до процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР), той изрази надежда страната да е изпълнила всички критерии до края на 2026 г. и официално да се присъедини в началото на 2027 г.