Инфлацията в еврозоната достигна 2.5% през март, сочат предварителните данни на Евростат, публикувани във вторник. Това е значително ускоряване спрямо резултата през февруари (1.9%) и надхвърля с много целта на Европейската централна банка за 2% „здравословна“ инфлация.
Данните на европейската статистика показва, че цените в България растат по-бързо, отколкото средното ниво за еврозоната. Флаш инфлацията в страната е 2.6%, но въпреки че е над средното за валутния съюз, все пак я нарежда във втората половина на таблицата.
Резултатите през март отразяват в голяма степен енергийната криза, предизвикана от войната на САЩ и Израел срещу Иран и затварянето на ключовия за петрола и газа Ормузки проток.
Икономисти, анкетирани от Reuters, дори очакваха цените в еврозоната да са нараснали средно с 2.6%.
От Евростат посочват, че енергийният компонент в инфлационните данни вероятно се е повишил до 4.9% през март спрямо спад с 3.1% през февруари. Инфлацията е била подхранена също от услугите (3.2% спрямо 3.4% през февруари), както и от храните, алкохола и тютюневите изделия (2.4% спрямо 2.5% през предходния месец).
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви миналата седмица, че институцията следи отблизо регионалните данни и ще реагира с повишения на лихвените проценти при необходимост, дори ако скокът в инфлацията се окаже краткотраен.
ЕЦБ вече ревизира своите средносрочни прогнози за растеж и инфлация и очаква икономиката да нарасне с 0.9% през 2026 г., като общата инфлация се прогнозира да бъде средно 2.6% за годината.
Данните за инфлацията са поредното доказателство за задаващо се забавяне в еврозоната, като икономическите нагласи, потребителското доверие, очакванията за заетост и растежът на продукцията в частния сектор са засегнати от избухването на войната с Иран – конфликт, който Европа възприема като водена от САЩ война по избор, а не по необходимост.
Георги Желязков 
