Заради скъпите горива: Помощта за транспортния бранш доближава 285 млн. евро

Служебният кабинет разгръща мащабна стратегия за финансова подкрепа на транспортния сектор, чиято обща стойност (пряка и непряка) вече доближава 285 млн. евро. На съвместна пресконференция във вторник ресорните министри подчертаха, че секторът формира близо 12% от брутния вътрешен продукт (БВП) и е критичен за ценообразуването на всички потребителски стоки.

Основните усилия са насочени към осигуряване на ликвидност на фирмите и гарантиране на обществените превози до юни 2026 г. на фона на ценовия шок при горивата заради войната на САЩ и Израел с Иран.

По-важното е, че срещите ще продължат и ще се търсят и други възможности за подкрепа на транспортния бизнес. Той е в основата на ценообразуването, което в крайна сметка влияе върху крайните цени на потреблението на всички ни“, заяви заместник-министърът на финансите Станимир Михайлов.

По думите му мерките са с хоризонт от 3 месеца до юни. Михайлов обясни, че ситуацията се следи и при нужда може да се реагира с допълнителни мерки.

Пряка помощ

По оценки на МФ пряката помощ достига близо 100 млн. евро, което включва директни трансфери от държавния бюджет към превозвачите. Тук водещата мярка е държавната помощ за тежкотоварния сектор в размер на 50 млн. евро, за която вече е изпратена официална нотификация до Европейската комисия. Тези средства ще се разпределят според платените тол такси от предходната година и ще осигурят директна ликвидност на тежкотоварния сектор.

Успоредно с това държавата засилва субсидирането на автобусните превози, като към вече отпуснатите 11.6 млн. евро за големите общини се добавят нови 18 млн. евро за междуселищни линии и 2.5 млн. евро за ученическите „жълти автобуси“. Тези средства ще бъдат гласувани на заседанието на кабинета в сряда.

Така общият обем на „живите пари“, които влизат в сектора, е в размер на над 93.5 млн. евро и формира солидна основа за оцеляването му през следващите месеци.

Непряката помощ

Вторият, още по-мащабен стълб, е непряката помощ, която не е под формата на кешови плащания, а действа като механизъм, оставящ огромен финансов ресурс в касите на компаниите. Общата им стойност се оценява на над 191 млн. евро.

Най-значимата мярка тук е т.нар. „лизингова ваканция“ през Българската агенция за експортно застраховане. Тя позволява на превозвачите да спрат плащането на главницата по лизингите си до края на 2026 г., като внасят само минимални лихви.

По проннозни данни, представени от служебния министър на икономиката Ирина Щонова, този ход автоматично освобождава около 100 млн. евро оперативни средства, който фирмите могат да използват веднага за заплати и горива, вместо да го превеждат на лизинговите дружества.

Към този ликвиден щит се добавя и сериозното облекчение от замразяването на тол таксите. Като се отказа от планираното увеличение на пътните такси с екологична компонента от 1 април, което трябваше да донесе на хазната 91 млн. евро за година, държавата на практика освобождава този ресурс на превозвачите под формата на спестени разходи.

Ефектът се допълва и от облекчения достъп до кредити, при който изискваното самоучастие за малките фирми е намалено наполовина – от 30 на 15%. Всички тези индиректни инструменти, съчетани с държавните застраховки на оборотните кредити за големите превозвачи, създават финансова буферна зона, която да предпази фирмите от фалити в условията на глобална нестабилност.

Браншът

Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи благодари за усилията, но предупреди, че инфлацията „изяжда“ печалбите по дългосрочните договори за специализиран превоз на работници и туристически превози. От бранша предложиха да се потърси ресурс и от неизползвани оперативни програми.

Сред исканията им остава и промяна на категорията труд на служителите им – да е втора. Към момента превозвачите не планират протести, но следят дали парите ще са достатъчни при нов скок на петрола. Засега увеличение на билетите не се предвижда.