Подкаст | Планинският туризъм в България „избухна“ след пандемията

Планинският туризъм в България премина през бум след пандемията от COVID-19, но понастоящем разбиране на институционално ниво за потенциала му липсва, а същевременно рекламата за него тотално отсъства. Това се разбира от думите на Любомир Попйорданов, председател на УС на сдружение „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“.

Рекламата за този вид туризъм отсъства. Това подсказва, че няма разбиране за това, което той може да донесе за България“, каза той в новия епизод на подкаста на Economic.bg „Едно наум“.

Събеседникът сподели, че по принцип планинският туризъм е традиционен за България, но след пандемията интересът към него е експлодирал, защото хората са разбрали колко е важна дистанцията, сигурността и това да бъдат сред природата. По думите му, след здравната криза българите са преоткрили не само планината, но хижите в нея и предизвикателствата, които природата може да даде.

В момента българите са водещите в родния планински туризъм, преди това основният пазар бяха чужденците“, каза Попйорданов.

Той посочи, че този туризъм е „в духа на времето“ – с нисък въглероден отпечатък, не изисква ново строителство и създава работа в планините и селата. Въпреки това той се развива без достатъчна държавна подкрепа и без ясна реклама, а динамичният ръст е съпроводен от липса на изградена култура на потребление, съпътствана от работа без договори и плащания без касови бележки.

AI следата в планината

Управителят на асоциацията изрази мнение, че технологиите са повлияли върху развитието на туризма – в онлайн пространството много хора споделят къде са пътували и с кого, т.е. достъпът до информация вече е друг. В същото време той предупреди, че технологии като изкуствения интелект няма да предупредят за всички рискове и особености на приключенския туризъм, под чиято шапка спада и планинският.

Изкуственият интелект няма да ви каже, че най-опасната българска планина, с най-много нещастни случаи, е Стара планина. Той никога да ви говори за нещастни случаи и за рискове. Няма да може да направи преценка на метеорология, дори да не навлизаме в зимния сезон“, добави той.

Попйордаов сподели, че всъщност най-големите нещастни случаи в българските планини се случват точно в сегашния сезон, през месец април.

Проблемът е, че с тези технологии ние много бързо кликваме да си запазим (място за) концерт и искаме по същия начин и за изкачване, но не става така. Възможно е, но не е правилно“, обобщи той.

Ролята на планинския водач

Планинският водач е посланикът на планинските територии и пътеки“, заяви Попйорданов.

По думите му, тази професия има 200-годишна история, а в България – над 20-годишна. Тя включва придобиването на комплекс от умения – човек трябва да има физическа подготовка, но да има още цялостно разбиране за управление на рискове, за групова динамика и пр. Причината – не става въпрос за пътуване, а за оказване на помощ в рискова среда.

Тази професия не е упражняване на хоби, а обслужване на хора в една натоварена с рискове среда, с много отговорности“, предупреди той.

Успеваемостта на изпитите за придобиване на квалификация го доказва - в момента има регистрирани около 520 души, които упражняват професията планински водач. Всяка година по около 30 души се явяват на изпит пред Министерството на туризма, но само половината го взимат успешно.

Съвети за начинаещи

Попйорданов даде и няколко съвета за начинаещи, като това да се информират предварително и да поддържат добра физическа форма, например чрез разходки в парка или спорт.

Планината не е непременно някакво място, което изисква, освен при определени пътувания, много специална екипировка. Но трябва да поддържаме нашата физическа форма, както много хора тичат в парка и карат колело. Това е начин „да сме в час“ с нашата физика и с нашите възможности“, добави той.

Той също така уточни, че е важно да се намери подходящата група, ако за пръв път се качваме на високо, както и да се пътува с планински водач.

Повече за развитието на планинския туризъм, предизвикателствата пред него и възможните решения, чуйте в подкаста на Economic.bg „Едно наум“.