Митовете за мотивацията
Тъй като истинската мотивация е вътрешен процес, лидерът може единствено да създаде условията, при които е най-вероятно тя да се прояви
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Въпросът как да се стимулира ангажираността на работното място често се основава на погрешни вярвания. В книгата „Разбивачи на митове за мотивацията“ (Motivation Myth Busters) психолозите Уенди Гролник, Бенджамин Хеди и Франк Уоръл предлагат нов поглед, основан на емпирични данни. Тяхното изследване подчертава, че при подходящ контекст всеки индивид притежава вътрешен импулс за действие.
Основната грешка на много лидери е объркването на мотивацията с убеждаването – актът на упражняване на натиск върху друг човек, за да се държи по начин, който е целесъобразен за организацията. Тъй като истинската мотивация е вътрешен процес, лидерът може единствено да създаде условията, при които е най-вероятно тя да се прояви, пише ESGnews.bg.
Контекстът и капаните на външните стимули
Мотивацията зависи пряко от интереса към дейността и усещането за компетентност. Ръководителите могат да подкрепят тези усещания, като правят задачите значими и релевантни за професионалния път на служителя. Противно на широко разпространените нагласи, възнагражденията често имат отрицателен ефект в дългосрочен план.
Стратегията на „моркова и тоягата“ може да подкопае вътрешния стремеж и да ограничи креативността. Вместо това научният подход предлага разбиране на чуждата гледна точка, предоставяне на логични аргументи за дадено поведение и осигуряване на възможност за личен избор и автономно решаване на проблеми.
Влиянието на конкуренцията
Конкурентният натиск е друго явление, което често вреди на крайните резултати. Докато хиперконкуренцията може да провокира неетично поведение, а тревожната конкурентност – до работна парализа, самоусъвършенстващата конкуренция е тази, която стимулира реалния растеж. Тя се изразява в стремежа на професионалиста да подобри собствените си минали постижения, вместо да се фокусира единствено върху победата над съперниците. Доказано е, че екипите се справят по-добре в кооперативна среда.
Дори и най-силната мотивация обаче е недостатъчна без конкретен план. Успехът изисква саморегулация и специфични управленски умения – приоритизиране на задачите, организиране на среда за оптимален фокус и постоянен мониторинг на прогреса. Не е целесъобразно да се чака моментен импулс на вдъхновение, а вместо това лидерът трябва да заложи на поставянето на трудни, но постижими цели и на системното им изпълнение.
Изграждане на увереност и справяне със стереотипите
Тъй като хората често не преценяват точно собствените си умения, е важно лидерите да предоставят честна и продуктивна обратна връзка, фокусирана върху подобрението, а не върху грешките. Ръководителите носят отговорност и за идентифициране на структурните неравенства и премахване на негативните стереотипи чрез изграждане на доверие и прозрачни системи за оценка.
Разбиването на митовете е сложен процес, защото изисква фундаментална промяна в начина на управление. Вместо директно отричане на чуждите убеждения, се предлага предоставяне на точна информация, която помага на служителите да извлекат собствени заключения. Целта е наличната вътрешна енергия да бъде канализирана в продуктивна посока, което позволява на екипа да достигне своите цели чрез използване на собствените си ресурси.