Сегашният пенсионен модел в България насърчава укриването на доходи

Сегашният модел на българската пенсионна система насърчава укриването на доходи и неплащането на дължимите осигуровки. Това се посочва в анализ на проф. д-р Богомил Манов от Фискалния съвет, в който той разглежда основните проблеми на пенсионната ни система. В него той посочва, че системата е изправена пред „сериозни предизвикателства, породени от отслабената връзка между осигурителния принос и размера на пенсията, наличието на минимални пенсии, които размиват осигурителния принцип, и неблагоприятната демографска структура“.

Това отслабва стимулите за деклариране на реалните доходи, насърчава укриването на осигуровки и увеличава зависимостта на системата от държавния бюджет“, посочва Манов.

Според него, основен структурен проблем се явява недостатъчно силната зависимост между индивидуалния осигурителен принос и размера на получаваната пенсия.

Докато тази връзка не бъде съществено засилена, стимулите за пълноценно участие в системата ще останат слаби, а финансовата ѝ устойчивост ще продължи да се влошава“, предупреждава професорът.

„Допълнително изкривяване“

В анализа си Манов пише, че действащата формула определя пенсията чрез средния осигурителен доход за страната, индивидуалния коефициент и осигурителния стаж. Средният осигурителен доход има важно предимство – осъвременява трудовия принос спрямо текущото равнище на доходите. Според Манов, обаче, именно той се превръща в доминиращ фактор, докато индивидуалният принос влияе по-незначително върху крайния размер на пенсията, а това отслабвало стимулите за деклариране на реалните доходи.

„Допълнително изкривяване“ създава и гарантираният минимален размер на пенсията, който според Манов въвежда елемент на социално подпомагане в рамките на осигурителната система.

В резултат на всичко това се насърчават осигуряването върху минимални доходи, укриването на осигурителен доход и неформалната заетост“, казва Манов.

„Проблемът се задълбочава от неблагоприятната демографска структура – броят на работещите спрямо пенсионерите е значително по-нисък от средното за ЕС – на един пенсионер се падат приблизително 1,38 осигуряващи се лица, докато средното за ЕС е около 2.7 работещи на един пенсионер. Това ограничава приходите от осигурителни вноски и увеличава зависимостта на системата от държавния бюджет“, обобщава той.

Предложен модел за България

В обобщение професорът предлага изграждането на комбиниран модел, който според него, би намалил необходимостта от чести политически намеси, би подобрил предвидимостта на системата и би създал по-стабилна основа за дългосрочната адекватност на пенсионните доходи.

Моделът включва:

• прозрачна точкова или NDC-базирана формула в първия стълб;

• ясно отделяне на социалния компонент от осигурителния;

• постепенно укрепване на втория капиталов стълб;

•  автоматични демографски корекции;

• разширяване на електронните услуги и достъпа до информация за индивидуалните пенсионни права.

Предложеният модел не цели подмяна на съществуващата система, а нейното институционално усъвършенстване чрез адаптиране на доказани европейски практики към българските условия.

Основната цел е да се постигне по-добър баланс между солидарността и осигурителната еквивалентност, като едновременно се повишат прозрачността, финансовата устойчивост и общественото доверие в пенсионната система“, смята Манов.