Финансовите министри от Европейския съюз (ЕС) одобриха решение за стартиране на процедура по прекомерен дефицит (ППД) срещу България. Това стана ясно след днешното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).
Механизмът за ППД е предназначен да гарантира, че държавите членки ще се върнат към или ще поддържат дисциплина в бюджетите на своите правителства. Процедурите се стартират, когато дадена държава има дефицит, надвишаващ референтната стойност 3% от БВП, в съответствие с член 126(3) от Договора за функционирането на ЕС“, обяснява от Съвета.
Оттам допълват, че решението им е базирано на прогнозирания държавен дефицит на България за 2026 г. от 4.1% от БВП, който се очаква да продължи да надвишава 3% от БВП през 2027 г.
Използването от България на националната клауза за дерогация за разходите за отбрана по Пакта за стабилност и растеж не обяснява напълно превишението над прага от 3%“, казват от там.
Напомняме, че последните прогнози на ЕК са, че до 2027 г. страната ще продължи да надвишава допустимите лимити за дефицит, но тази прогноза е на база стари разчети и оценки на финансовото министерство, тъй като се оказа, че през пролетта служебното правителство на Андрей Гюров не е изпратило обновени прогнози. Отделно, проектобюджетът за 2026 г. на финансовия министър Гълъб Донев всъщност предвижда още по-голям дефицит – 5.7 на сто.
В препоръката си Съветът постановява, че България следва да предприеме ефективни действия и да представи до 15 октомври 2026 г. необходимите мерки за намаляване на дефицита си. България също така трябва да гарантира, че номиналният кумулативен темп на растеж на нетните разходи не надвишава 4.2% през 2026 г., 7.7% през 2027 г., 11.4% през 2028 г. и 15% през 2029 г.“, казват от там.
Големите и трайни увеличения на разходите без компенсиращи структурни мерки за финансиране допринесоха за продължаващите дефицити въпреки положителния икономически растеж. България може да се изправи пред предизвикателства при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на сериозни усилия за фискална консолидация“, предупреди тогава Комисията.
Както Economic.bg писа по свои европейски източници, за ЕК проблемът не е това, че през 2025 г. сме завършили с 3.5% дефицит – при 3% от БВП допустим лимит – а бързият темп на нарастване на публичните разходи.
Оценките на ЕК са, че държавният дълг ще нарасне от около 29.9% от БВП през 2025 г. до 32.3% през 2026 г. и до 35.5% през 2027 г., воден от структурния дефицит. Брюксел отправя критики към България и че не поставя „достатъчен акцент върху разходите, стимулиращи икономическия растеж“.
Симона Гоцова 
