Започва същинското строителство на магистралата през Кресна в посока София

Изграждането на обходния път на град Кресна – първият реален пробив в строителството на автомагистрала „Струма“ през едноименното дефиле – напредва по график. По последни данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) към момента са изпълнени близо 35% от строителните дейности.

Мащабният инфраструктурен проект, който стартира на 27 ноември 2025 г., има за цел да изведе тежкия транзитен трафик извън центъра на града, повишавайки безопасността на движение. Отсечката с дължина 4.2 км е част от по-големия Лот 3.2.2. Очакванията са строително-монтажните работи по самия обход да приключат в рамките на две години.

На този фон, строителните дейности през дефилето може да започнат още тази година. От писмения отговор на регионалния министър Иван Шишков става ясно, че тежката механизация ще навлезе на терен последователно през есента и в края на 2026 г., като работата ще се концентрира върху лявото платно (в посока Кулата – София) и изграждането на обхода на Кресна, който по проект се води част от дясното платно (към Гърция).

Инженерен напредък по Обхода

Работата на строителите е концентрирана върху петте големи съоръжения в участъка – три моста и два тунела. По данни на пътната агенция, изкопните дейности под земята напредват с добри темпове. В тунел „Кресна 1“ вече са прокопани 143 метра (от общо 359 м), а в „Кресна 2“ – 60 метра (от общо 231 м).

Сериозен фронт на работа има и при мостовите съоръжения. На двата моста, премостващи река Струма (с дължини 298 м и 296 м), се монтират греди, а на едното съоръжение се изпълняват и пилотни фундаменти. Третият мост, който ще преминава над река Влахинска, ще бъде с дължина 203 метра.

Обходът на Кресна се изгражда с габарит Г 10.50 (две ленти за движение). Първите 200 метра от него съвпадат със съществуващия първокласен път I-1 (София – Кулата), след което трасето се отделя по изцяло нова следа. То ще преминава източно от града, в непосредствена близост до резервата „Тисата“, пресичайки на две места река Струма, жп линията и първокласния път.

Екологичният аспект на проекта също е в активна фаза. Завършени са реконструкциите на засегнатите електропроводи, а след края на поливния сезон ще се работи и по напоителните канали. Паралелно се изграждат селскостопански пресичания и специфични водостоци, които ще осигурят безопасното преминаване на животинските видове в района.

В края на обходното трасе е предвидена и етапна връзка с път I-1, както и изграждането на мащабна площадка за отдих. Тя ще разполага с търговска зона и капацитет за близо 100 превозни средства, включително 50 паркоместа за тежкотоварни автомобили и автобуси.

Голямата картина: Какво се случва с трасето през дефилето?

Докато машините работят по обхода, на институционално ниво държавата се опитва да навакса дългогодишните закъснения по останалите участъци. Според отговор на регионалния министър Иван Шишков от 11 юни, амбицията е цялото 23-километрово трасе между Крупник и Кресна (Лот 3.2) да бъде завършено до средата на 2029 г.

Участъкът, минаващ през Кресненското дефиле, е разделен на два лота – 3.2.1. с дължина 13.2 км и 3.2.2. с дължина 10.4 км. Вторият лот включва и обходния път на гр. Кресна.  Според проектите, лот 3.2.1 обхваща основно изграждането на лявото платно (трафикът в посока Кулата – София). Лот 3.2.2 обаче е своеобразен договор „2 в 1“ – той включва както довършването на това ляво платно преди града, така и самия обход на Кресна, който пък ще поеме дясното платно (транзитният трафик от София към Гърция).

За първия лот АПИ избира изпълнител в края на 2019 г. Това е ДЗЗД „АПП ЛОТ 3.2.1“, с участници „Грома Холд“, „Европейски пътища“, „Водно строителство – Благоевград“, „Пътпроект“ и „Вахостав-СК“. Стойността на контракта е почти 306 млн. евро с ДДС.

За втория лот в края на 2020 г. за изпълнител е избран ДЗЗД „АМ Струма – 3.2.2.“, с участници „ГБС – Инфраструктурно строителство“, „ЕПОС – Емпреза Португеза де Обрас Субтеранеас“ и „Главболгарстрой Интернешънъл“. Стойността на договора е малко над 291 млн. евро с ДДС. 

Двата договора бяха подписани от Иван Шишков през 2023 г. в ролята му на служебен регионален министър, но имаше условия в тях, които изрично посочваха, че строителството трябва да се реализира така, че да не възпрепятства възможността за изграждане на второ платно в посока от София към Кулата извън Дефилето – тема, която години наред разделяше еколози и държавата.

Припомняме, че истинският напредък стана възможен след историческия компромис през февруари 2025 г., когато държавата и екологичните организации постигнаха консенсус. Приетата от Министерския съвет Пътна карта предвижда двете платна на магистралата да бъдат изнесени извън Кресненското дефиле, като настоящият път да остане алтернативен. За целта през януари 2026 г. АПИ подписа договор за изработване на идеен проект за изнасяне на транзитния трафик, като в момента се изготвят екологичните анализи.

За да не се губи време обаче, държавата даде зелена светлина на вече договорените участъци от лявото платно (посока Кулата – София):

• Остатъкът от Лот 3.2.2: Този договор включва както изграждащия се в момента обход на Кресна (дясно платно), така и участък от лявото платно. За трасето извън самия обход вече има одобрен Подробен устройствен план (от февруари 2026 г.). Към момента се извършват отчуждителни процедури, като при липса на обжалвания, реалното строителство там може да стартира през септември тази година, посочва в отговора си Шишков.
• Лот 3.2.1: Техническият проект е приет, очаква се одобрение на парцеларните планове и издаване на Разрешение за строеж. Строително-монтажните работи по този 13-километров участък мжое да започнат до края на 2026 г.

„Тапата“ при Симитли остава ключово предизвикателство

Един от най-критичните проблеми пред цялостното функциониране на магистралата остава участъкът от 2.7 км при Симитли (Лот 3.1, от км 373+300 до км 376+000). Това е „липсващото звено“, което трябва да свърже вече изградената част от „Струма“ с бъдещото трасе през дефилето.

Работата там бе блокирана заради отказ на Община Симитли да съгласува първоначалния проект. Местната власт категорично настоя трафикът за и от Банско и Разлог да бъде изцяло изведен извън границите на града.

Това принуди АПИ да изработи ново идейно решение, включващо препроектиране на пътен възел „Симитли-Изток“. За да ускори процеса, на 30 април 2026 г. пътната агенция откри процедура на директно договаряне (на стойност над 90 млн. евро) с консорциума, изградил основната част от лота. Целта е трафикът да бъде разделен чрез директни безконфликтни връзки, като срокът за изпълнение е 240 дни за проектиране и 365 дни за строителство (след приключване на отчужденията).

Решаването на възела при Симитли е задължително условие, за да може напредващият в момента обход на Кресна и бъдещите участъци от магистралата да поемат ефективно транзитния поток към южната ни съседка.