Как се промени бюджетът за 2026 г. в третия му вариант? (Таблица)
Приходите в проекта на Гълъб Донев са занижени спрямо вариантите на Теменужка Петкова, разходите – увеличени, дефицитът – удвоен, а дългът – все така рекорден
© ECONOMIC.BG / БТА
Третият вариант на държавният бюджет за 2026 г., този път изготвен от екипа на финансовия министър Гълъб Донев, залага дефицит, който е почти два пъти над допустимото според европейските правила. Проектобюджетът, входиран в Народното събрание само преди ден, залага дефицит 5.7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) – значително над границата от 3% според т. нар. Маастрихтски критерии.
Първата версия на бюджет, от миналия ноември, бе изготвена от финансовия министър Теменужка Петкова в кабинета „Желязков“ и залагаше увеличение на осигурителните вноски. Спорните приходни мерки породиха масови протести в страната, а те доведоха до втори вариант на план-сметката, разработен през декември, отново от Петкова. Но това не успокои обществото и кабинетът „Желязков“ падна, което остави страната да работи със план-сметката за 2025 г., която беше модифицирана от служебния кабинет „Гюров“, за да бъдат вдигнати заплатите на чиновниците с 5%.
Справка на Economic.bg показа, че в сегашния, трети вариант приходите са занижени, разходите са увеличени, а заложеният таван на новия дълг, над 10 млрд. евро, е подобен на този от предходните два варианта.
Какво друго се различава спрямо предходните разписани параметри? Вижте таблицата.
Влошаването идва едновременно от двете страни на бюджета. Приходите се свиват последователно – от 51.4 млрд. евро в ноемврийския вариант до 49.6 млрд. евро в проекта на Гълъб Донев, а най-осезаем е спадът при данъчните приходи, които намаляват с около 3 млрд. евро – от 28.2 на 25.2 млрд. евро. Трябва да се има предвид, че половината година вече мина, с което се ограничава действието на предвидените приходни мерки. Освен това, основната критика в бюджетите на Петкова бяха нереалистичните приходи, чиято цел, според много икономисти, беше да оправдае рекордните разходи.
Едновременно с това разходите нарастват от 55 млрд. евро в първия вариант на сметката на 56.8 млрд. евро.
Един показател обаче остава относително устойчив и в трите варианта – лимитът на новопоетия дълг се движи около 10 млрд. евро.