Нараства умората от постоянната нестабилност

Управлението на риска престана да е тема, ограничена до финансовите отдели и застрахователните модели. В среда, в която несигурността все по-често идва отвън – през геополитика, прекъснати вериги на доставки, енергийни сътресения, технологични промени или регулаторни завои – способността да се предвижда, да се реагира навреме и да се изгражда устойчивост се превръща в ключово условие за оцеляване и растеж. Светът навлезе в период, в който т. нар. „черни лебеди“ вече не изглеждат като редки изключения, а като събития, които настъпват рязко, разгръщат се бързо и оставят дълги последици след себе си.

Новото „нормално“ в този контекст не е стабилност, а готовност за нестабилност. Нужно е да се развива способност да се работи с различни сценарии, да се разчитат ранни сигнали и да вземат решения с по-дълъг хоризонт, но и да се правят резки завои. За компаниите това означава по-добра информация и по-гъвкави модели; за държавите – повече предвидимост, институционална устойчивост и управление, което мисли отвъд текущия цикъл.

Темата за управлението на риска е сред акцентите на броя на сп. "Икономика" през май/юни и по нея разговаряме с експерти, сред които и Ваня Трендафилова, търговски директор „Кредитно застраховане“ в „Кофас България”.

Госпожо Трендафилова, виждате ли признаци, че бизнесът все още разчита твърде много на краткосрочна адаптация, вместо на истинско стратегическо планиране?

Да. И то доста ясно. В условията на 2026 г. бизнесът продължава да реагира „ден за ден“, вместо да гради стратегическа устойчивост. Това се дължи на нарастващата умора от постоянната нестабилност - бизнесът буквално „привиква“ към несигурността. Наблюдаваме все по-голяма предпазливост от страна на компаниите, особено при експорт към конкретни „горещи“ точки на света, но същевременно с това те не търсят дългосрочно решение чрез алтернативни пазари.

Кой е рискът, който най-често остава подценен, докато не стане твърде късно?

Най-често подценяваният бизнес риск е оперативната зависимост от един или малък брой ключови доставчици и клиенти. Много често чуваме собствениците на малки български бизнеси да казват: „Работя с едни и същи доставчици и клиенти от години наред, имам им пълно доверие“. Такъв тип мислене излага даден бизнес на огромен риск. Липсата на алтернативни източници на суровини или на пазари за реализиране на продукцията в случай на несъстоятелност на търговските партньори може да затвори даден бизнес в рамките на месеци, дори и на седмици.

Как се променя разбирането за риск в бизнеса в последните години – какво вече не може да се управлява със старите инструменти?

Разбирането за риск се промени драстично – натрупващата се несигурност и ускоряващите се външни шокове правят класическите модели практически безсилни. Новите инструменти за управление на риска вече са далеч от класическите „таблици със сурови данни и модели“. Бизнесът разчита на по‑динамични системи за ранно предупреждение, интегрирани актуални анализи на държавните и секторните рискове, както и технологични решения, които обработват данни в реално време. Coface развива именно такива подходи чрез задълбочени макроикономически прогнози, секторни оценки и геополитически анализи, които дават по‑ясна картина в нестабилна среда.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.