Защо цените на петрола и газа ще останат високи в Европа дори ако войната с Иран приключи?

Въпреки значителния спад в цените на петрола, след като Съединените щати и Иран потвърдиха двуседмичното примирие, Европа все още не може да си отдъхне заради дълготрайното влияние върху енергийните доставки, от които Блокът силно зависи.

Войната с Иран и фактическото затваряне на Ормузкия проток предизвикаха най-голямото прекъсване на доставките в историята на глобалния петролен пазар, според Международната агенция по енергетика (МАЕ). Ударите по съоръженията в Персийския залив се очаква да окажат многогодишно въздействие върху доставките на газ.

Европа е значително засегната, въпреки че получава само малка част от своя нефт и газ директно през Ормузкия проток, който до примирието беше ефективно контролиран и до голяма степен блокиран от иранските сили.

Отварянето на протока беше условие без право на преговори в рамките на примирието, тъй като този тесен морски коридор е от ключово значение за глобалните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG). През 2025 г. почти 15 милиона барела суров петрол дневно са преминавали през протока, сочат данни на МАЕ. От тях около 600 000 барела дневно – или едва 4% – са били насочени към Европа, в сравнение с дневните нужди на ЕС от 13 милиона барела.

Въпреки това бърз спад в цените на горивата в Европа е малко вероятен, дори ако след примирието бъде постигнато мирно споразумение.

Дори и мирът да настъпи утре, няма да се върнем към нормалното в обозримо бъдеще“, заяви миналата седмица еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.

Как глобалните цени влияят на европейския внос

ЕС внася 80 – 85% от своя петрол, според Евростат, от широк кръг доставчици. Най-големият е САЩ с дял 15.1% по стойност, следвани от Норвегия и Казахстан.

По-голямата част от глобалната търговия със суров петрол се ценообразува спрямо сорта „Брент“ – основният международен бенчмарк.

Цените за доставка през следващия месец се повишиха от 72 – 73 долара за барел преди войната до почти 120 долара в пика, преди да бъде договорено примирието. Дори след него цената беше около 93 долара в сряда.

Европейските цени на газа също се повишиха след 28 февруари, когато започна войната. Фючърсите се покачиха до 50 евро за мегаватчас от около 35.5 евро преди конфликта, достигайки пик от 61.93 евро/МВтч на 19 март. След примирието цената се установи около 44 евро/МВтч в сряда.

Как глобалните цени достигат до европейските потребители

В много европейски държави цените на електроенергията се определят от най-скъпия източник – често това е газът.

Покачването на цените на газа влияе върху сметките за енергия във Великобритания и Европа както чрез директната цена на газа, така и чрез увеличените разходи за производство на електроенергия в газови централи“, каза Итън Тилкок, специалист по газовите пазари в Обединеното кралство и Европа към ICIS, в разговор с Euronews Business преди примирието.

Фиксираните договори и държавната подкрепа могат да забавят или смекчат ефекта. В Германия цените на едро на газа, свързани с TTF, влияят върху цените на електроенергията с около 40% и върху цените за домакинствата – с приблизително 50 – 60%, като останалото се формира от данъци, мрежови такси и политически разходи.

По отношение на петрола, Френската централна банка изчислява, че увеличение от 1% в цените на рафинираните горива води до около 0.75% ръст в цените преди данъци и приблизително 0.3% поскъпване на колонката – в зависимост от данъците.

Поскъпване на суровия петрол с 10 долара добавя приблизително 3 – 6 евроцента на литър за европейските потребители, в зависимост от националните данъчни системи. Валутните курсове също имат значение – тъй като петролът се търгува в щатски долари, по-слабото евро повишава разходите дори при непроменени бенчмарк цени.

За да ограничат увеличенията, министри от Италия, Германия, Испания, Португалия и Австрия призоваха ЕС да обмисли данък върху свръхпечалбите в енергийния сектор.

Какво трябва да се случи, за да спаднат цените

Европа разполага с някои инструменти за облекчаване на натиска, включително стратегически резерви – част от 400-те милиона барела на МАЕ – както и национални мерки, като данъчни облекчения, субсидии и дори режим на потреблението.

Въпреки това, това може само временно да смекчи ситуацията“, каза Андрей Коватариу, старши сътрудник към Глобалния енергиен център на Атлантическия съвет, в разговор с Euronews Business преди примирието.

МАЕ изчислява, че страните от Персийския залив са намалили добива на петрол с поне 10 милиона барела дневно заради прекъсванията – около 10% от световното търсене.

Но физическите доставки са само част от проблема. Несигурността също играе ключова роля.

Съществува значителна рискова премия, обусловена от несигурността, но наблюдаваме и реални прекъсвания в потоците и производството – така че пазарът не се движи само от психологически фактори“, добави Коватариу.

Какво повишава цените на петрола

Освен опасенията за доставките, търговците следят и застраховките срещу военен риск и транспортните разходи за танкери – ключови компоненти в крайната цена на суровината.

Разходите за транспорт рязко се увеличиха. Индексът Baltic Dirty Tanker достигна рекордните 3737 пункта на 27 март, при около 1000 пункта през по-голямата част от миналата година. След примирието, в сряда следобед стойността му беше малко над 2000 пункта в Европа.

По време на активните удари през март застрахователните премии за военен риск за кораби, насочени към Персийския залив, се увеличиха четирикратно – до 1% от стойността на кораба за седемдневно покритие, според S&P Global.

Връщането към нивата отпреди войната може да отнеме седмици или месеци и изисква устойчив мир и доказателства за безопасен транзит.

Според Коватариу, дори при мирно споразумение, устойчив спад на цените за европейските потребители ще отнеме месеци, тъй като запасите се възстановяват бавно. В същото време предлагането остава ограничено, след като над 40 енергийни обекта в региона са сериозно повредени.

Дори след мирно споразумение ремонтите може да продължат месеци или години, което ще задържи предлагането ограничено и цените – високи.

Защо цените на газа може да останат високи

През последните почти шест седмици значителна част от глобалните доставки на LNG от Персийския залив беше загубена или блокирана – заради прекъсвания в производството и почти пълното спиране на транспорта през протока, свързани с войната с Иран.

Съоръжението Ras Laffan в Катар – най-големият завод за LNG в света – беше повредено. QatarEnergy обяви форсмажор по някои договори, след като 17% от производството беше спряно, като възстановяването може да отнеме до пет години.

Според Тилкок, дори след отварянето на Ормузкия проток и възобновяването на корабоплаването, газовите пазари могат да продължат „да се сблъскват с намалени доставки спрямо нивата отпреди войната заради ограничената физическа наличност от Катар“.

Европа получава около 8% от своя LNG от Катар и засега разполага с достатъчни количества, но конкуренцията се засилва, докато запълва хранилищата си.

Европа разчита в голяма степен на LNG, който е глобален пазар – което означава, че смущения другаде могат да намалят количествата, достъпни за Европа“, каза Тилкок.

Конкуренцията с Азия за оставащите доставки може допълнително да повиши цените.

Какво следва след мирно споразумение

Както се очакваше, примирието веднага охлади бенчмарковете – фючърсите на „Брент“ и WTI за доставка през следващия месец спаднаха с над 14% и съответно 16% до сряда следобед в Европа. Но това ниво все още е с около 20 долара над цената преди войната.

При газа цените се понижиха от кризисните си върхове, но се очаква да останат над нивата отпреди конфликта.

Дъното вероятно ще бъде по-високо от предкризисното, тъй като Европа трябва да запълни ниските си запаси, така че цени над 40 евро/МВтч са реалистичен краткосрочен сценарий след евентуално споразумение“, добави Коватариу.

Пазарите внимателно следят как Съединените щати и Иран ще разрешат конфликта и дали ще постигнат мирно споразумение.

Ако бъде подписано споразумение, Иран може сравнително бързо да върне допълнителни обеми на пазара, особено ако дотогава няма нови щети по петролната инфраструктура на Техеран“, каза Коватариу.

Но много зависи от детайлите на евентуалната сделка.

Ако мирното споразумение остави несигурност, цените могат да останат високи заради продължаващите рискове, включително разходите за транспорт и застраховки.

Затова възприеманата устойчивост на конфликта е също толкова важна, колкото и самото споразумение“, заключи Коватариу.