Магистралата до „Маказа“ ще обслужва следвоенното възстановяване на Украйна

Очаква се скоро да бъде избран изпълнител на предпроектното проучване за продължението на магистралата Русе – Велико Търново към „Маказа“. Става въпрос за лотa Велико Търново в посока магистрала „Марица“. Новината за това дойде от официално съобщение на Министерството на енергетиката (МЕ) след среща между министър Трайчо Трайков и посланика на Румъния Н.Пр. Бръндуша Йоана Предеску.

Съобщението за този регионален пътен проект идва по линия на енергийния министър, тъй като отсечката вече официално се позиционира като ключов логистичен и енергиен гръбнак за Източна Европа, критичен за сигурността на доставките и за следвоенното възстановяване на Украйна.

Всъщност предпроектното проучване, за което съобщава МЕ, най-вероятно е поръчка на Агенция „Пътна инфраструктура“, за която екипът ни вече разказа. Накратко – в началото на февруари АПИ пусна търг за оценка на пътнaта безопасност по направлението Велико Търново – ГКПП „Маказа“. Именно тогава екипът ни първи съобщи, че от документацията става ясно, че трасето ще мине през Прохода на Републиката, а не през тунела под Шипка.

В началото на март пък бяха отворени ценовите предложения на компаниите.

Макар официално търгът на АПИ да се води за „оценка на пътната безопасност“, нейният обхват е далеч по-широк. Тя трябва да начертае бъдещото 220-километрово трасе до ГКПП „Маказа“, включително анализ „разходи-ползи“ и варианти за преминаване през планината.

Ангажирането на енергийното ведомство с темата не е случайно – пътят е част от концепция за мултимодална свързаност, при която транспортни, газови и цифрови коридори следват една и съща логическа ос.

Синергия между енергетика, транспорт и логистика

Голямата новина от дипломатическата среща е обвързването на проекта с възстановяването на Украйна. Трасето вече не се разглежда в изолация, а като част от мегакоридора, свързващ гръцкото пристанище Александруполис с румънското Констанца и украинската граница.

Паралелно с асфалта се развива и Вертикалният газов коридор, чиято търговска експлоатация се очаква през октомври 2026 г. Успоредно на магистралата ще се развива и газова инфраструктура, както и проектът за подводен кабел между Азербайджан, Грузия и Румъния, към който България планира да се присъедини.

Третият мост над Дунав

Важна част от разговорите бе и изграждането на трети мост над река Дунав. България настоява за ускоряване на работата по новия железопътен и автомобилен мост, за който вече има отпуснато европейско финансиране.

Министър Трайков посочи, че страната ни е готова с достъпа от своя страна (15 км), но проектът е забавен от неколкократно спиране на процедурите от румънската национална компания CNAIR.