Преходът в Стара Загора минава през нова икономическа идентичност

Европа е изправена пред критичен избор: дали да продължи да централизира основните си политики, или да възстанови доверието на местните общности, като им даде реална власт в процеса на преход. Преминаването на региони като Стара Загора към нова икономика е възможно, само ако фокусът бъде изместен от мащабните бюрократични проекти към изграждането на дълбоко вкоренена местна идентичност.

Това е основното послание на проф. Джон Бахтлър, един от водещите европейски експерти по регионално развитие и кохезионна политика, който даде интервю за Телевизия Стара Загора по повод старта на проекта Corejio и 30-годишнината на Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора (АРИР).

Експертът предупреди, че европейските тенденции за намаляване на ресурсите и централизация на политиката за сближаване са „проблематични“ и могат да подкопаят усилията на регионите в преход. Той акцентира върху критичната нужда от изграждане на „нова икономическа идентичност“ чрез местен капацитет и възстановяване на доверието между Брюксел и общностите.

Кохезионната политика на критичен кръстопът

Професор Бахтлър, чиито изследвания оформят европейската политика за регионален растеж вече повече от три десетилетия, започна разговора, като определи ролята на Кохезионната политика като фундаментална.

Това вероятно е най-важната политика на ЕС през последните 30 – 40 години,“ категоричен е експертът, посочвайки, че само в периода 2021 – 2027 г. Европейският съюз е инвестирал „около 400 млрд. евро в подкрепа на прехода, регионалното развитие и преструктурирането.“

Въпреки това, професор Бахтлър изрази сериозна загриженост относно посоката, в която се движи политиката в контекста на новите приоритети на ЕС, като отбраната и иновациите. Според него, новите приоритети неминуемо водят до „намаляване на ресурсите, насочени към кохезионната политика.“

Още по-проблематична е тенденцията, която „води до известна централизация или дори национализация на политиките за регионално развитие.“ Експертът предупреди, че този подход противоречи на основния постулат на регионалното развитие, който трябва да се гради „отдолу нагоре“. Той подчерта, че „приоритетите и целите трябва да се определят от самите региони или поне те да имат реално влияние върху начина, по който се изразходват средствата.“

Забравеният социален елемент

Проф. Бахтлър разгледа историческия опит на Европа, като посочи, че преструктурирането на регионите често е било фокусирано само върху икономическите аспекти, пренебрегвайки социалните потребности.

Много региони са насърчавали икономическото преструктуриране, но не са взели предвид социалните потребности и гледните точки на местните общности,“ обясни той.

В резултат на това, старите индустрии са изчезнали, без да бъдат заменени с „достатъчно брой качествени и добре платени работни места,“ което е довело до попадането на някои региони в „капани на развитието“.

За региони като Стара Загора, които са изправени пред предизвикателството да преминат от въглищната индустрия към нова икономика, той подчерта, че целта не е просто „да заменят една индустрия с друга, а да изградят нова икономическа идентичност.“

Решаващо значение има преходът да „се основава на общо разбиране и на идентифицирането на възможности, които стъпват върху регионалните и местни силни страни.“ С две думи:

Развитието трябва да бъде отдолу нагоре.“

Преодоляване на дефицита на недоверие

Един от ключовите уроци, които професорът е научил през годините, е, че „промяната изисква доверие.“ Той открои предизвикателството, пред което е изправен целият Европейски съюз – преодоляването на усещането, че политиките са „наложени отгоре надолу.“

Бахтлър посочи сблъсъка между съобщенията на ЕК и съпротивата на местните политици, които често обвиняват Брюксел за решения, които самите те са одобрили:

Просто е по-лесно да кажат: Е, то това е от Брюксел.“

За да възстанови доверието, ЕС трябва да гарантира, че политиките са в „пряка връзка с гражданите и с общностите, с регионите, с градовете и населените места.“ Само когато политиките се възприемат като „резултат от обществено съгласие,“ може да се изгради истинско доверие.

Експертът критикува факта, че дейността на ЕС често е „обвита в жаргон, съкращения и техническа терминология – неща, които не означават нищо за обикновените хора.“ Дори самият термин „кохезионен не е особено близък и разбираем за всеки,“ отбеляза той.

Поглеждайки 10-15 години напред, проф. Бахтлър изрази оптимизъм, че преходните региони могат да превърнат прехода от „загуба“ в „ново начало.“ Той очерта характеристиките на успешните региони.

По думите му такива региони „разбират местния контекст и притежават капацитет да се възползват от възможностите за развитие и да работят ефективно с хората.“ Успешните региони са „отворени към международни потоци на идеи, на хора и на креативност.“

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.