Радев брани парите за сближаване и земеделие на фона на новите военни приоритети
При първата си визита зад граница премиерът Румен Радев предупреди за финансовия натиск върху България от скока на националната вноска в бюджета на Общността
© ECONOMIC.BG / МС
Запазването на силната политика на сближаване и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз ще бъде ключов приоритет за България в предстоящите преговори за новия дългосрочен бюджет на Общността. Около тази позиция се обединиха българският министър-председател Румен Радев и германският канцлер Фридрих Мерц по време на първата официална визита на новия български премиер в чужбина.
На фона на глобалната несигурност и натиска за пренасочване на европейски средства към отбрана и сигурност, двамата лидери дадоха заявка, че традиционните политики за сближаване не трябва да стават жертва на новите геополитически реалности, а да се търси баланс между тях.
Двойно по-висока вноска и разходи за еврото
Дебатът за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) – седемгодишният бюджет на ЕС, който определя финансовите приоритети на Съюза – вече започва да очертава разделителните линии между държавите членки. Премиерът Румен Радев подчерта необходимостта от устойчив баланс между политиките за сигурност, конкурентоспособност и кохезия, като изрази открити резерви към новия механизъм за формиране на МФР.
Проблемът за България се корени във факта, че според новите разчети националната ни вноска в европейския бюджет нараства два пъти. Този финансов натиск идва в деликатен момент за страната, която е изправена пред допълнителни адаптационни разходи, свързани с въвеждането на единната европейска валута.
Вярвам, че ще търсим решение, като разглеждаме тези цели не като конкуриращи се, а като взаимно допълващи се“, заяви Радев, визирайки сблъсъка между традиционните фондове за сближаване и новите нужди на Европа.
В контекста на европейската политика, кохезионните фондове са основният инструмент за намаляване на икономическите и социалните различия между отделните региони – процес, от който българската икономика и инфраструктура са силно зависими. Общата селскостопанска политика, от своя страна, е гръбнакът на европейското земеделие.
За България е изключително важно да бъдат съхранени силната Кохезионна политика и Общата селскостопанска политика, защото те са гарант за социална и политическа устойчивост, за икономическо сближаване и за продоволствена сигурност на фона на растяща международна несигурност“.
Радев припомни уроците от последните години – кризата с COVID-19, енергийните сътресения, прекъснатите вериги за доставки и военните конфликти в съседство. Всички те оголиха уязвимостите на Европа и показаха, че продоволственият суверенитет и устойчивостта на хранителните доставки не са просто икономически въпроси, а елемент от националната и общоевропейската сигурност.
Когато поставим на масата всички ключови фактори — военната сигурност, отбраната, конкурентоспособността, продоволствената сигурност и икономическата устойчивост — ще можем да намерим необходимия баланс и формула за гарантиране на общата сигурност и устойчивост на Европа“, подчерта българският министър-председател.
По-малко бюрокрация, запазени приоритети
Германия, като най-големият нетен платец в бюджета на ЕС, има решаващ глас в преговорите за МФР. Мерц не скри, че предстоят интензивни преговори за следващата рамка. Той обаче изпрати успокоително послание към страните, разчитащи на европейската солидарност, като се съгласи с необходимостта да се запазят силни двете политики - аграрната и тази на сближаването. Същевременно той отбеляза, че това трябва да се случи успоредно с развитието на новите приоритети – отбраната и повишаването на европейската конкурентоспособност.
Ключът към решаването на това уравнение с много неизвестни, според германския канцлер, се крие в ефективността. Мерц посочи ограничаването на европейската бюрокрация и отварянето на пазарите като основен път към по-рационалното и ефикасно използване на публичните ресурси.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
