ЕП определи кохезията като „червена линия“ в новия 2-трилионен бюджет

Европейският парламент официално прие своята позиция за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР), като настоява за безпрецедентен бюджет от 2 трлн. евро за периода 2028 – 2034 г. Евродепутатите изискаха рамка, равняваща се на 1.27% от брутния национален доход (БНД) на ЕС.

С този вот Парламентът постави „ултиматум“ за защитата на кохезионната политика и земеделието, като категорично се противопостави на опитите за тяхната „ренационализация“ или превръщането им в разменна монета за новите приоритети в отбраната.

Повече средства за регионите и гражданите

В приетия междинен доклад евродепутатите предлагат увеличение на бюджета с около 10% спрямо първоначалното предложение на Комисията от 2025 г. Като цяло Парламентът предлага бюджет от 1.7 трлн. евро (по постоянни цени от 2025 г.) или 2 трлн. евро (по текущи цени) за финансиране на политическите приоритети и стратегическите цели на ЕС.

Обяснението за двете стойности е, че постоянните цени показват реалната покупателна способност на парите днес, докато текущите отразяват по-високата сума, която реално ще бъде изплатена в бъдеще след натрупването на предвидената инфлация.

Исканото от евродепутатите 10-процентно увеличение спрямо плановете на Комисията не е просто стремеж към повече харчене, а „финансова застраховка“. То е необходимо, за да се гарантира, че поскъпването на живота и материалите няма да стопи инвестициите в регионите и че ЕС ще разполага с достатъчно „чист“ ресурс за нови предизвикателства, без да посяга на средствата за кохезия и земеделие.“

Основното послание е ясно: политиката на сближаване, Европейският социален фонд и общата селскостопанска политика не са „реликви“, а гръбнакът на ЕС. Евродепутатите настояват за кристална яснота при разпределението на ресурсите, като средствата трябва да бъдат директно и целево обвързани с регионалните и национални планове. Това е пряко свързано с искането за пълноценно участие на местните и регионални власти, които не бива да бъдат просто странични наблюдатели, а активни партньори в целия процес – от първоначалното планиране до финалното изпълнение на програмите.

Именно тази децентрализирана структура е основният щит на Парламента срещу предлагания от Комисията модел „план за всяка държава“. Евродепутатите категорично отхвърлят този подход, виждайки в него сериозен риск от загуба на прозрачност и опасност политиките за сближаване да се превърнат в инструмент за политически пазарлъци, вместо в двигател за истинска европейска солидарност.

Нови приоритети и финансова устойчивост

Докато кохезията остава приоритет, Парламентът приветства и удвояването на средствата за сектори като отбрана, конкурентоспособност, цифровизация и здравеопазване. Ключово искане е разходите за обслужване на дълга по фонда за възстановяване NextGenerationEU да останат извън бюджетните тавани, за да не „изяждат“ средствата от оперативните програми.

За да се финансира тази амбиция, ЕП настоява за въвеждането на нови „собствени ресурси“ (като данък върху цифровите услуги и криптоактивите), които да генерират около 60 млрд. евро годишно. Ако някои предложения отпаднат, членовете на ЕП призовават да бъдат разгледани алтернативи, като например данък върху цифровите услуги, данък върху онлайн хазарта, разширяване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) или данък върху капиталовите печалби от криптоактиви.

Парламентът подчертава, че достъпът до средства трябва да остане обвързан със зачитането на върховенството на закона. Същевременно евродепутатите търсят механизъм, при който крайните бенефициенти (проекти, общини, МСП) да не бъдат наказвани за грешките на своите правителства.

Сега е ред на Европейския съвет да отговори на нашите амбиции, да надгради нашите предложения и да осигури силен и навременен бюджет – такъв, който работи за регионите, за бенефициерите и за хората. Очакваме с нетърпение конструктивни преговори", заяви съдокладчикът Карла Тавареш (С&Д, Португалия)

С това гласуване Парламентът е готов за преговори с държавите членки (Съвета). Тъй като решението изисква пълно единодушие в Съвета и последващо одобрение от ЕП, се очаква преговорите да бъдат дълги и сложни, като целта е новата рамка да влезе в сила навреме за 2028 г.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.