Без коли и мобилен обхват: Забравеният остров, който привлича туристи

На отдалечен остров край канадския полуостров Лабрадор времето сякаш е спряло. Дървени къщи, стари рибарски постройки и пристанище, което някога е посрещало хиляди рибари и търговци, днес пазят спомена за една отдавна изчезнала индустрия. Тук няма автомобили, мобилно покритие или телевизия, а достъпът до интернет е ограничен до едно общо място.

Добре дошли в Батъл Харбър (Battle Harbour) – малък остров, който се представя с любопитното определение „девет мили от нормалността“, разказва BBC.

Някога смятан за неофициалната столица на Лабрадор, днес той е исторически обект и необичайна туристическа дестинация, отворена за посетители само около три месеца годишно.

От рибарска столица до изоставен остров

Историята на Батъл Харбър като търговски център започва през 70-те години на XVIII век, когато английският търговец Джон Слейд основава предприятие за търговия с риба. Благодарение на разположението си островът бързо се превръща във важен център за преработка и износ на осолена треска към Европа, Карибите и други пазари.

В разцвета си Батъл Харбър има болница, училище, църква и радиостанция. Постоянното му население достига около 300 души, но през активния риболовен сезон през пристанището преминават хиляди рибари. Някои живеят на корабите си, а други изграждат временни жилища на сушата.

Постепенно обаче икономическият му модел започва да се разпада. Опустошителен пожар през 1930 г., намаляващите рибни запаси и държавна програма за преселване през 60-те години водят до обезлюдяването му. През 70-те години островът остава без постоянни жители.

Окончателният удар върху риболовната индустрия в региона идва на 2 юли 1992 г., когато канадското правителство въвежда мораториум върху улова на атлантическа треска. Решението оставя без работа около 30 хил. души в Нюфаундленд и Лабрадор.

Нов живот благодарение на миналото

Повече от половин век след напускането на последните постоянни жители Батъл Харбър намира ново предназначение. Историческите му сгради са реставрирани, а бившите търговски и рибарски помещения са превърнати в музейни пространства и места за настаняване.

Днес островът се управлява от Battle Harbour Historic Trust – организация, която работи за съхраняването на културното му наследство.

Пътят дотам сам по себе си е приключение. Посетителите първо трябва да стигнат до Хепи Вали – Гус Бей, след което ги очакват около пет часа шофиране през слабо населен район. От пристанището Мерис Харбър до острова се пътува с малък пътнически кораб, който изминава приблизително 14.5 километра сред скалисти брегове и малки острови.

При късмет по маршрута могат да бъдат забелязани айсберги, китове и множество морски птици.

Самият Батъл Харбър е дълъг едва около 800 метра. Сред реставрираните постройки са бивши складове за сол, риба и хранителни продукти. Някои все още пазят характерните миризми от времето, когато островът е бил оживен търговски център.

Посетителите могат да разгледат местата, където треската е била почиствана, осолявана и сушена върху специални дървени платформи. В един от старите складове през 1909 г. американският полярен изследовател Робърт Пири провежда пресконференции, на които обявява, че е достигнал Северния полюс.

Туризъм без съвременните удобства

За разлика от повечето туристически дестинации Батъл Харбър не се опитва да компенсира изолацията си с модерни удобства. Напротив – именно липсата им е част от преживяването.

Гостите могат да нощуват в реставрирани исторически сгради и къщи. Стаите са обзаведени семпло, а вместо телевизия ги очакват гледки към Атлантическия океан и почти пълна тишина.

Храната също отразява местната традиция – в общите трапезарии се сервират риба, дивеч и регионални специалитети. Сред възможностите за посетителите са разходки по крайбрежието, наблюдение на диви животни и риболов, когато времето позволява.

Островът пази и важна част от историята на комуникациите. Две радиокули, първоначално изградени през 1906 г. и възстановени през 1931 г., са последната оцеляла двойка от този вид в Северна Америка. Някога те са служили за предаване на съобщения и подпомагане на мореплаването.

Днес организацията, която стопанисва острова, се опитва да събере 200 хил. канадски долара за ремонта им.

Място, което отказва да изчезне

За хората, свързани с Батъл Харбър, островът е много повече от туристическа атракция. Питър Бул, изпълнителен директор на историческия тръст, прекарва по-голямата част от всяко лято там. Семейството му е свързано с риболова в региона от повече от век, а самият той работи за опазването на острова от 2013 г.

Нелсън Смит, участвал във възстановяването на историческите сгради, води туристически обиколки вече близо три десетилетия. За него всяка постройка разказва различна история за хората, които някога са живели и работили тук.

Батъл Харбър едва ли някога ще възвърне икономическото си значение от миналото. Но именно съхраняването на това минало му осигурява нов живот.

В свят, в който туристическите дестинации се надпреварват да предлагат повече удобства и развлечения, този малък канадски остров привлича посетители с точно обратното – възможността за няколко дни да се откъснат от съвременния живот.