Жилищната криза в Европа: Една заплата вече не стига за наем за много градове

Една заплата вече не е достатъчна за наемането на голям апартамент в центъра на редица европейски градове. Жилищната криза, недостигът на имоти и растящите наеми поставят все по-голям натиск върху домакинствата, като дори при двама работещи разликите в разполагаемите доходи между отделните градове са огромни.

Това показва докладът Mapping the World’s Prices 2026 на изследователския институт на Deutsche Bank, цитиран от Euronews Business. Анализът сравнява доходите на двойка, в която и двамата партньори получават средната нетна заплата за съответния град. От общия им доход се приспада месечният наем на апартамент с три спални в централната градска част.

Сред 28-те изследвани европейски града сумата, която остава след наема, варира от едва 253 евро в Лисабон до 9140 евро в Цюрих.

Високите заплати компенсират скъпите наеми

Цюрих оглавява класацията, въпреки че е и градът с най-висок наем – средно 5502 евро месечно. Причината е, че там се получава и най-високата нетна заплата – 7321 евро. Така след покриването на жилищните разходи на двойка с два дохода остават 9140 евро.

Женева също се откроява със значително по-висок разполагаем доход спрямо останалите градове – 8783 евро след наема, благодарение на средна нетна заплата от 6516 евро.

На трето място е Люксембург с 5890 евро, следван от Бирмингам (5238 евро) и Копенхаген (5233 евро).

Сравнението между Бирмингам и Лондон показва колко голямо значение имат жилищните разходи. Макар заплатите в Бирмингам да са по-ниски, наемът на апартамент в центъра е средно 1949 евро срещу 4362 евро в британската столица. В резултат на двойка в Бирмингам остават с 2090 евро повече месечно.

Над 4000 евро след наема разполагат домакинствата и в Осло (4936 евро), Франкфурт (4786 евро), Мюнхен (4575 евро) и Амстердам (4431 евро).

Подобна зависимост се наблюдава при сравнението между Париж и Берлин. Въпреки че нетните заплати във френската столица са по-високи – 3171 срещу 2946 евро, на двойка в Берлин остават повече средства след наема – 3554 срещу 3336 евро. Причината е, че жилищните разходи в Париж са значително по-високи.

Дъблин е друг показателен пример. Там средната нетна заплата достига 3455 евро, но наемът от 3873 евро е четвъртият най-висок сред разглежданите градове. Така на домакинство с двама работещи остават 3038 евро – по-малко, отколкото в Париж, Берлин, Виена и Стокхолм.

Южна Европа остава на дъното

Най-неблагоприятно е съотношението между доходи и наеми в Южна Европа. В Лисабон на двойка остават едва 253 евро след плащането на наема. Средната нетна заплата е 1408 евро, докато жилищните разходи достигат 2561 евро месечно.

В Милано остатъчният доход е 697 евро, в Мадрид – 1905 евро, а в Барселона – 1832 евро. Още по-ниски са стойностите в Рим (1265 евро) и Атина (1148 евро). В гръцката столица наемът от 1164 евро дори леко надхвърля една средна нетна заплата (1156 евро).

Сред градовете с най-нисък разполагаем доход е и Истанбул, където на двойка остават едва 353 евро след наема.

За сравнение, някои столици в Централна и Източна Европа се представят по-добре. В Прага домакинствата разполагат с 2054 евро след плащането на наема, във Варшава – с 1985 евро, а в Будапеща – с 1548 евро. И трите града изпреварват Рим и Атина.

В 11 града една заплата не покрива наема

Проучването показва, че в 11 от разглежданите европейски градове месечният наем на апартамент с три спални в центъра е по-висок от една средна нетна заплата. Това са Атина, Барселона, Будапеща, Дъблин, Истанбул, Лисабон, Лондон, Мадрид, Милано, Прага и Рим.

Най-голяма е разликата в Лисабон, където наемът надхвърля средната заплата с 82%. В Милано той достига 3184 евро при нетно възнаграждение от 1940 евро, докато в Прага и Будапеща двете стойности са почти изравнени.

Важно е да се уточни, че анализът отчита единствено разходите за наем. От оставащите средства домакинствата трябва да покриват всички останали разходи за живот, включително храна, сметки и транспорт.

Така дори в градове, в които две заплати изглеждат достатъчни за покриване на жилищните разходи, реалната финансова тежест може да бъде значително по-голяма.