Забавянето на трудовия пазар: Къде търсенето на кадри се свива и къде расте?

Българските работодатели все по-предпазливо търсят нови служители. Към края на второто тримесечие на 2026 г. свободните работни места в страната са 18.7 хил., или с 10.8% по-малко спрямо същия период на миналата година. Това показват публикуваните в петък данни на Националния статистически институт (НСИ).

Свиването се наблюдава и на тримесечна база. В края на март свободните позиции са били 20 869, а в края на юни намаляват до 18 665 – спад с близо 2200 работни места, или 10.6%.

Данните подсказват известно охлаждане на търсенето на труд, макар че картината е различна в отделните сектори.

Хотелиерството отчита най-сериозния спад

Най-осезаемо намаление на свободните позиции се наблюдава в хотелиерството и ресторантьорството. В края на март секторът е търсил 3679 служители, докато три месеца по-късно свободните места са едва 2059. Това представлява спад от 44%.

Понижението е особено показателно на фона на традиционно по-високото търсене на персонал около началото на летния туристически сезон. Данните обаче отразяват моментното състояние към края на тримесечието и не позволяват да се заключи дали спадът е резултат от успешно попълване на свободните позиции, по-слабо търсене на служители или комбинация от двата фактора.

Въпреки това хотелиерството остава сред секторите с най-висок коефициент на свободните работни места – 1.6%, при средно 0.8% за икономиката.

Намаление има и в преработващата промишленост, където свободните позиции се свиват от 2595 на 2260, както и в търговията – от 2399 на 2141. В транспорта и складирането незаетите места намаляват от 2240 на 2063.

Тези три сектора, заедно с хотелиерството, формират близо половината от всички свободни работни места в страната.

Къде търсенето на служители расте?

На фона на общия спад някои дейности продължават да отчитат увеличение на незаетите позиции.

В хуманното здравеопазване и социалната работа свободните места нарастват от 2537 на 2695, с което секторът излиза на първо място по абсолютен брой незаети позиции.

Увеличение има и в държавното управление – от 1994 на 2078 свободни места. Именно тук е отчетен и най-високият коефициент на свободните работни места в икономиката – 1.8%.

По-умерен ръст се наблюдава в селското стопанство, професионалните дейности и научните изследвания, както и в информационните и комуникационните услуги. В последния сектор незаетите позиции се увеличават от 627 на 646, а коефициентът остава сравнително нисък – 0.5%.

Пазарът на труда остава затегнат

Намаляването на свободните позиции не е съпроводено от съществено увеличение на безработицата. Според последните данни на НСИ през второто тримесечие на 2026 г. безработните в България са 107.1 хил. души, а коефициентът на безработица е 3.5% – с 0.1 процентни пункта по-нисък спрямо година по-рано.

В същото време коефициентът на заетост при населението на възраст 15 – 64 години намалява с 0.5 процентни пункта до 70.5%, а икономическата активност също се понижава с 0.5 пункта до 73.2%. 

Различията между секторите показват и друг устойчив проблем – наличието на безработни не означава непременно, че те притежават квалификацията или се намират в региона, където работодателите имат нужда от кадри. Именно това разминаване може да поддържа недостига на персонал в определени дейности дори при общо отслабване на търсенето на труд.