Служебният кабинет бави плащания и прехвърля средства в опит да свие дефицита

Забавени, но дължими плащания, непокрити задължения и преструктурирани разходи. Това са само част от триковете, до които служебният кабинет на Димитър Главчев прибягва в края на годината в явен опит да свие дефицита в държавния бюджет.

В последните месеци излезе информация, че плащанията към редица министерства се бавят, а оттам и към второстепенни разпоредители с бюджета, което възпрепятства работата на редица институции и агенции. Преди дни пък стана ясно, че служебното правителство тихомълком е отнело милиони левове от бюджета за инвитро процедури, инвестиции и образование, които впоследствие е дало на земеделците по т. нар. „украинска помощ“.

Изглежда средствата в държавния бюджет, който по предварителни данни към ноември е на дефицит от почти 4 млрд. лв., вече са на привършване, и служебният кабинет се чуди как да покрие недостига, така че в края на годината, когато традиционно се правят най-големите харчове, да не надвишава очакваната сума от 6 млрд. лв., за да може България да покрие маастрихтския критерий за приемане в еврозоната.

Иначе казано, остава малко над 2 млрд. лв. дефицит (разходи, необезпечени с приходи), който може да бъде направен през декември – значително по-малко спрямо направените харчове предходните месеци.

Когато има пари, тогава

Оказва се, че служебното правителство е започнало да бави плащания към министерствата, включително такива за капиталови разходи, още през октомври.

Обикновено постановленията за отпускане на средства за капиталови разходи се одобряват ежемесечно на база подавани справки от ведомствата и стават факт до края на конкретния месец, пише вестник „Сега“.

Последното издадено постановление е от 7 октомври – за планирани разходи за септември. Така се оказва, че към момента закъсняват постановления за два месеца – октомври и ноември. Едно от ведомствата, които страдат от липсата на средства, е Министерство на отбраната, където тези пари са необходими за подготовката и ремонта на техника и за трите вида въоръжени сили.

Единствено изключение през декември е направено за Министерство на образованието, където парите се дават за надстрояване на детски градини, общежития, физкултурни салони и пр.

Още миналата седмица от Economic.bg се свързахме с Министерство на финансите (МФ) за информация относно създалата се ситуацията, както и с искане за обяснение на какво се дължат тези забавяния. От там така и не пристигна отговор.

Има спекулации, че МФ цели да отложи разходите за догодина, за да не се потвърди плачевното състояние на хазната. В същото време тези разходи вече са начислени, което означава, че ще влязат в сметките на Европейската комисия за дефицита през 2024 г. – същият показател, който се следи от Брюксел и ЕЦБ гледат при кандидатурата на страна членка за еврозоната.

Във вторник от Асоциацията на работодателите в театралната област в България (АРТО) изпратиха писмо до служебния премиер Димитър Главчев, до служебния финансов министър Людмила Петкова, както и до министъра на културата Найден Тодоров, изразявайки опасения относно липсващите пари за капиталови разходи.

Капиталовите разходи са критично необходими за обновяване на инфраструктурата, модернизация на техническото оборудване и създаване на благоприятни условия за творческа работа. Много от държавните културни институти се изправят пред значителни финансови предизвикателства, които могат да доведат до нарушаване на нормалното им функциониране и до невъзможност за изпълнение на вече поети ангажименти към партньори, творчески колективи и публика“, посочват от АРТО.

Според тях в последните няколко месеца Министерство на културата не е разплащало никакви разходи, освен за заплати и т. нар. „спешни“ разходи, което създава „критична ситуация“.

Невъзможността да се изплатят поети вече задължения пряко възпрепятства ежедневната работа на театрите, което се отразява сериозно и негативно  върху тяхната дейност и репутация“, смятат от асоциацията.

Вариант е кабинетът просто да отлага плащанията и да ги направи в началото на 2025 г. Според икономисти обаче това не е добра идея, като се имат предвид несигурните постъпления в началото на годината, която по всяка вероятност ще започне със стар бюджет.

Иначе справка на Economic.bg показа, че в проектобюджета за догодина МФ е заложило колосален ръст на разходите на министерствата, който за някои ведомство достига 100% – впечатляваща бюджетна политика на фона на проблемите с приходите в хазната. Изглежда тези оптимистични сметки дават известна увереност на МФ и затова „неспешните“ разходи не просто биват отлагани, а се стига и до преструктуриране на такива.

Земеделието като основен приоритет

Преди дни от асоциация „Искам бебе“ алармираха и за „ново 20“ – от средствата, предназначени за процедури инвитро, са отнети 2 млн. лв., впоследствие дадени на земеделците по т. нар. „украинска помощ“, която трябваше да ги компенсира за негативното въздействие на войната в Украйна.

Това е скандално и недопустимо – раждането на български деца не трябва да зависи от добротата на дарителите, докато държавата избира да отнема вече одобрени средства от бюджета за асистирана репродукция!“, казаха тогава от асоциацията.

Конкретното постановление №407, с което се урежда помощта за земеделците, отнема и средства, предназначение за наука, образование и инвестиции, като това са общо над 43 млн. лв.

Въпросният документ обаче мистериозно изчезна от сайта на Министерски съвет в деня, когато от асоциация „Искам бебе“ алармираха за проблема и към момента в онлайн пространството циркулират единствено негови изрезки или екранни снимки. От ведомството на Димитър Главчев все още не са коментирали свалянето му.

Земеделците не са искали, не са настоявали и не са предлагали подобно преразпределение на средства. Земеделските производители осъзнаваме значимостта на проблема с демографската криза и трудностите, пред които са изправени семействата, борещи се за шанса да станат родители“, казаха от сдружение „Обединени земеделски производители“ по повод ситуацията.

„Подкрепата за инвитро процедурите е изключително важна за бъдещето на страната, а инвестициите в асистирана репродукция са неделима част от националната отговорност към обществото“, коментираха от бранша, цитирани от agri.bg.

Първи отзив за проблема даде Министерство на здравеопазването, което пое ангажимент да увеличи средствата за инвитро дейности с 3.5 млн. лв. в Бюджет 2025. Така общата сума за тях става 25 млн. лв. Последни данни показаха, че през 2023 г. инвитро процедурите са били 14 000, от които 5500 са били покрити със средства от въпросния фонд.

На брифинг в сряда пък служебният финансов министър Людмила Петкова се оправда, че средствата за инвитро не са „отнети, а временно пренасочени“ и добави, че ако все пак бъдат усвоени, те ще бъдат предоставени до края на годината, но ако не бъдат изразходвани, то те могат да подобрят дефицита и „важното е какво е заложено в бюджета догодина“.