Злато срещу петрол: Кое предлага по-добра защита от покачващите се цени?

Войната в Иран пренаписа правилата за защита от инфлация. От 27 февруари – денят преди началото на операция „Епична Ярост“ на Тръмп – цената на петрола „Брент“ е скочила с 37%, докато златото поевтиня с 10%.

Двата актива, които инвеститорите традиционно комбинират като защита срещу инфлация и геополитически шокове, сега се движат рязко в противоположни посоки.

Ръстът при петрола е сравнително лесен за обяснение. Според Goldman Sachs около 14.5 млн. барела дневно добив на суров петрол в Персийския залив е бил изваден от пазара, което е довело до рекорден спад в глобалните петролни запаси – между 11 и 12 млн. барела дневно през април.

Икономиката на петрола е проста. Когато предлагането се срине, цените се покачват, докато търсенето не се адаптира. „Брент“ поскъпна от 70 до около 100 долара за барел, след като достигна връх 126 долара.

Поведението на златото обаче е далеч по-сложно за обяснение.

Благородният метал поскъпна с 65% през 2025 г. Централните банки купуваха активно в продължение на три поредни години, а много стратези го определяха като най-добрата защита срещу война. Въпреки това златото е загубило около една десета от стойността си от момента, когато избухна конфликтът, срещу който трябваше да предпазва.

Защо златото спря да работи?

Златото не носи купон, дивидент или лихва. Именно тази особеност обяснява всичко. Инвестиционната стойност на метала се определя от алтернативната цена на притежаването му, а тя зависи от нивото на реалните лихвени проценти в САЩ.

Когато доходността расте, инвеститорът, който се отказва от 4% доходност по американските държавни облигации, за да държи кюлче злато с нулева доходност, губи всеки ден. Когато доходността спада, същото това кюлче става привлекателно, защото алтернативата – инструментите с фиксиран доход – носи по-малка възвръщаемост.

Именно затова златото поскъпна през 2025 г. Пазарите очакваха две или три понижения на лихвите от Федералния резерв до края на 2026 г., реалната доходност се понижаваше, а това създаваше силен положителен импулс за цената на метала.

Войната в Иран унищожи този импулс през последните десет седмици.

Инструментът CME FedWatch вече показва, че базовият сценарий за цялата година е липса на понижения на лихвите.

Показателно е, че пазарните очаквания за следващите 12 месеца вече дават по-голяма вероятност за повишение на лихвите от страна на Федералния резерв, отколкото за намаление – което означава, че следващият ход в паричната политика, ако изобщо има такъв, по-вероятно ще бъде увеличение, а не понижение.

Златото преоцени тези променящи се очаквания в реално време.

Металът поевтиня от 5 275 долара за тройунция на 27 февруари до 4 735 долара – спад от 540 долара за последните десет седмици.

Тъй като конфликтът предизвика шок в енергийните доставки, който намали надеждите за по-ниски лихви в САЩ, не е изненадващо, че този път златото изпитва затруднения да изпълнява ролята си на актив убежище“, коментира Ейми Гауър, стратег за суровини в сектор „Метали и минно дело“ в Morgan Stanley.

Позицията на Morgan Stanley е важна, защото ясно очертава промяната в режима. Според Гауър, чувствителността на златото към паричната политика вече е изместила статута му на „сигурно убежище“ като основен двигател на цената, което намалява ефективността му като защита срещу геополитически риск и инфлация.

По думите ѝ, металът не реагира на самите събития – той реагира на политическите решения, които следват след тях.

Механизмът е чисто механичен: по-високите лихви за по-дълъг период увеличават алтернативната цена на притежаването на злато.