Световната икономика „като насън“ върви към рецесия

Световните икономики може би „като насън“ се приближават към дълбока рецесия, тъй като инвеститорите продължават да подценяват мащаба на шока в цените на петрола. Това заяви в понеделник Амрита Сен, основател и директор „Пазарни проучвания“ в Energy Aspects, пред CNBC.

Въпреки скока в цените на енергоносителите, предизвикан от войната в Близкия изток, миналата седмица S&P 500 отбеляза нов исторически връх, достигайки 7 230.12 пункта на 1 май. Пазарният оптимизъм се запазва, макар петролът да поскъпна с над 50% от началото на конфликта между САЩ и Иран на 28 февруари.

Това е най-голямата загадка за нас. Честно казано, смятаме, че цената на петрола трябва да е по-висока, а фондовият пазар – значително по-слаб“, коментира Сен. „Мисля, че без да го осъзнаваме, се насочваме към потенциално много сериозна рецесия.“

Според нея сред инвеститорите цари „крайно неуместна еуфория“, а мнозина погрешно приемат енергийния дефицит за локален проблем, засягащ основно азиатските икономики. Макар ОПЕК+ да пое ангажимент за увеличаване на добива, Сен предупреди, че този ход е по-скоро символичен и далеч не е достатъчен, за да компенсира загубените доставки.

„Мащабна енергийна криза“

„Всичко зависи от това кога ще бъде отворен Ормузкият пролив, с какъв капацитет и с какви темпове“, отбеляза тя. „Ако проливът остане затворен за по-дълго, това ще ни принуди да свием потреблението си до нивата от 2013 г. – тоест с около 10 милиона барела на ден по-малко, при положение че населението е нараснало с един милиард души. Това е огромното предизвикателство: цените на петрола трябва да се повишат толкова, че да принудят пазара към ограничаване на търсенето.“

Сен прогнозира, че новата ценова граница на петрола ще бъде в диапазона 80-90 долара за барел. Тя подчерта, че трайно високите цени ще разтърсят пазарите на суровини, удряйки сериозно секторите на втечнения природен газ (LNG), химическата промишленост и производството на торове.

„Тепърва ще видим как цените на храните тръгват нагоре заради логистичните проблеми с транспорта на карбамид и ограниченията в газовите доставки за сектора на изкуствените торове“, предупреди тя.

Това е масивна енергийна криза. Изумена съм как фондовият пазар напълно я игнорира, фокусирайки се върху силните резултати за първото тримесечие. През второто тримесечие картината няма да е толкова розова.“

В понеделник международният бенчмарк Брент поскъпна с 2.9% до 111.23 долара за барел, а американският лек суров петрол WTI добави 2.2% до 104.16 долара.

В отделно интервю за CNBC Йенс Айзеншидт, главен икономист за Европа в Morgan Stanley, също посочи широкообхватния натиск от трусовете на петролния пазар. Той обърна внимание на недостига на авиационно гориво, рекордно скъпия бензин в САЩ и трудностите пред производителите на стоки, в чийто състав влизат петролни деривати.

Напрежението в системата видимо ескалира“, заяви Айзеншидт. „Смятам, че наближаваме деня на разплатата.“

По отношение на Европа икономистът смята, че бързо разрешаване на конфликта би позволило на Европейската централна банка (ЕЦБ) да пренебрегне текущия пик в цените и да върне инфлацията към целта от 2% до юни. Той обаче предупреди, че този прозорец от възможности „бързо се затваря“, а рискът от трайно висока инфлация нараства.

Ако до седмица-две не видим изход от конфликта, ЕЦБ вероятно ще бъде принудена да пристъпи към повишаване на лихвените проценти.“