Как да балансираме бюджета само с 3 реформи

Първото голямо предизвикателство, пред което е изправена новата власт в икономическата сфера, е състоянието на държавния бюджет. Той наистина е на ръба на катастрофата, с хроничен дефицит, който вече е 3.5% от БВП на начислена основа и над 5% на касова, ако изключим ефекта на европейските средства. Бързото съкращаване на дефицита е спешна необходимост, за да се избегне навлизането в дългова спирала, която в дългосрочен план би причинила и цялостна икономическа криза.

Източниците на проблемите с бюджета са пределно ясни – прекомерно раздутите текущи разходи, особено след ударното увеличение на заплати през последните години, конкретно в някои сектори. В това отношение първата стъпка трябва да е елиминирането на автоматичните механизми за увеличение на заплатите, особено в сектор „Сигурност“, които бяха приети напук на всякаква финансова логика. Но това, само по себе си, не е достатъчно.

Постигане на балансиран бюджет

С оглед на безпрецедентното за последните близо три десетилетия политическо доверие, което избирателите гласуваха на новата власт, очакванията от нея не трябва да са просто за „дребни корекции“ в бюджетната сфера. Като минимум трябва да се очаква постигането на балансиран бюджет в рамките на пълния управленски мандат, който се очертава. Свалянето на дефицита от 3.5 до 0% може да изглежда непосилна задача без съществени лишения, но всъщност е постижимо без вдигане на данъци и дори без съкращаване на социални плащания. Ето как:

• Рязко съкращаване на раздутите разходи за полиция и съдебна система

България традиционно заема първите места в Европейския съюз по разходи за вътрешен ред и сигурност като процент от икономиката, както и по разходи за съдебната система (и прокуратура). Те допълнително се раздуха през последните години поради ударното и напълно неоправдано увеличение на възнагражденията в тези сектори. По данни на Евростат, през 2023 г. разходите за обществен ред и сигурност в България са били 2.6% от БВП спрямо 1.7% средно за ЕС, но в неприетият проектобюджет за 2026 г. общите планирани разходи за МВР, службите и съдебната система възлизаха на около 3.4% от БВП.

Самата щатна численост в МВР и съдебната система у нас е драстично над нормата за Европа. В България съотношението на служителите на МВР е над 2 пъти по-високо от средното за ЕС. Същото се отнася и за съотношението на прокурори на глава от населението. Става дума за безкрайно раздути ведомства и напълно излишни колосални харчове, особено с оглед на това колко ниска е ефективността на тези структури. Наполовина съкращаване на разходите и броя заети в тези ведомства трябва да е минимумът, към който новата власт да се стреми.

В оптималния вариант общите разходи за тези структури ще се ограничат до около 1% от БВП, както е в държави като Дания и Ирландия, където населението е много близко до това на България (съответно 6 млн. и 5.5 млн. души). Подобно орязване би спестило разходи, равняващи се на 1.7 – 2.2% от БВП, тоест сама по себе си реформа в МВР и съдебната система би стопила бюджетния дефицит наполовина. Постоянно се говори за „съдебна реформа“, но тя трябва задължително да включва и драстично съкращаване на разходите. Вече няма оправдания, новата власт има самостоятелно мнозинство, което ѝ позволява да действа с размах и да реализира наистина дълбоки реформи.

• Дълбока оптимизация на централната администрация

Тук става дума за централната държавна администрация без сектор „Вътрешна сигурност“ и съдебната система, за които вече стана дума. Тази централна администрация – министерства, държавни агенции и безбройни комисии – поглъща около 2% от БВП. В условията на 2026 г., когато дигитализацията би трябвало да е превърнала административните услуги на държавния апарат в достъпно мобилно приложение, ние продължаваме да поддържаме изключително раздут брой бумащина и чиновници, които я обработват.

В България на всеки 1000 души население се падат 8.75 чиновници в централната държавна администрация. Това е значително над средното за ЕС ниво от 6.8, а много държави имат и далеч по-стройни апарати. Естония, чрез своето електронно управление, поддържа централна администрация с разходи под 1.1% от БВП и 5.2 чиновника на 1000 души. Дания, която, както стана дума, има сходно население с нашето, харчи едва 1% за този тип услуги. Ние плащаме двойна цена за администрация, която e изключително неефективна, както всеки български гражданин може да потвърди от личен опит.

България трябва да се стреми да е първенец по ефективност на централната администрация в ЕС. В предизборната си програма „Прогресивна България“ даде заявка за сериозни реформи в посока дигитализация на администрацията. В тази посока беше предложената имплементация на изкуствен интелект за предварителен контрол на обществените поръчки (нашумялата SIGMA AI). Дано обещанията за дълбока интеграция на най-новите дигитални технологии с цел реформиране на държавната администрация не останат просто пожелателни приказки.

• Окрупняване на местната власт

В този ред на мисли, трябва да се обърне внимание и на администрацията на местно ниво. В момента местната власт в страната е прекомерно фрагментирана, в контекста на регионално обезлюдяване. България е разделена на 265 общини, като над 150 от тях имат население под 10 000 души. Това е твърде малко, за да може една община да има достатъчно собствени средства, с които да се издържа и да прави необходимите инвестиции за подобряване на местния стандарт на живот.

Прекомерната фрагментация на местната власт води и до прекомерно раздуване на местната администрация. Има общини, където населението е дори под 1 000 души, но те са длъжни по закон да поддържат пълна административна пирамида – кмет, заместници, общински съвет и цяла армия от администратори. Нещо, което е напълно излишно и единствено прахосва публични средства. Ако въведем твърд минимален праг от поне 20 000 души население на община, броят им ще спадне под 100. Тази консолидация би спестила около 0.35% от БВП от орязаната излишна местна администрация.

Окрупняването не би отдалечило местната власт от хората – би я направило по-богата и способна да предоставя необходимите публични инвестиции и услуги, и то с необходимото качество. Една община от 5 000 души не може да наеме качествен главен архитект, да не говорим за инвестиции в качествена инфраструктура. Една община от 30 000 души може. В момента малките общини са просто машини за разпределяне на държавни субсидии за заплати на местната номенклатура. Настоящото фрагментирано състояние на местната власт обслужва именно олигархията – защото десетки, дори стотици общини са поставени в пълна зависимост от тези, които им обещават трансфери от централния бюджет, стига да са на власт. Сещайте се какво очакват в замяна,  когато дойде време за избори.

Сметката е ясна

Общият положителен ефект от тези три реформи е точно около 3% от БВП. Това са груби сметки, разбира се, и най-актуалните данни сочат, че бюджетният дефицит вече е с около 0.5% от БВП по-висок от това. Но виждаме, че само с тези три мерки, без дори да пипаме данъците и парите за инвестиции, социални помощи, здравеопазване и образование, дефицитът може без проблем да спадне до около 0.5 – 1% от БВП. Съответно, ако се комбинират с малко допълнителни мерки за подобряване на събираемостта и изсветляване на икономиката, постигането на нулев дефицит за няколко години е напълно реалистично. Фискалният проблем на България не е, че няма пари и трябва да се вдигат данъци. Проблемът е, че плащаме за държава, която е проектирана за население от 9 милиона души и която в технологично отношение все още е в 20-ти век.

Дори от гледна точка на „политическа цена“, предложеният тук подход очевидно е най-разумният, особено ако се замислим за алтернативата. Ако не се орежат тези разходи то тогава кои? За пенсии? За учителски заплати? Ще се вдигат данъци? С пипане на осигурителната тежест няма да стане този път. Спомнете си каква беше искрата, която преди броени месеци запали най-мащабните протести от десетилетия насам. Мандатът, който „Прогресивна България“ получи не просто позволява, а изисква мерки за дълбока оптимизация на раздутия държавен апарат. Новата власт разполага с пълно политическо удобство да проведе реформи, които от хронично изоставаща и перманентно догонваща държава, ще превърнат България в една от първите в Европа по държавна и икономическа ефективност. Няма оправдания да не ги направи.