Колко всъщност е реалният размер на „дупката“ в държавния бюджет?

Тази седмица Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на бюджета към края на 2025 г. Те са изключително важни, но сякаш не предизвикаха достатъчно публично внимание, освен от страна на политически заинтересовани фигури. Финансовият министър в оставка Теменужка Петкова, например, цитира числата, хвалейки се, че нейното правителство е успяло да приключи миналата година с дефицит, който е само 6.83 млрд. лв., или 3.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).

Впечатление обаче прави, че дори самият статистически бюлетин за изпълнението на бюджета през декември има леко самодоволен тон и съдържа хвалебствени фрази. Настрана от факта, че е несериозно официална статистика да се пише в такъв стил, ако вникнем по-внимателно в данните, виждаме, че на структурно ниво „дупката“ в държавния бюджет е много по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед.

Без външна помощ и еднократни ефекти, дефицитът е над 5%

Числата, с които правителството в оставка се хвали, включват приходите от помощи и дарения, за които най-голям принос през 2025 г. имат европейските средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Но ако се абстрахираме от европарите, включително вноската ни в бюджета на ЕС (за да сме коректни от страна на разходите), тогава дефицитът набъбва до 11.3 млрд. лв., което е близо 5.2% от БВП – значително над нивото, с което се гордее финансовият министър в оставка. И това е много по-реалната картина за размера на дефицита. Защо? Защото е резултат от нетирането само на собствените приходи и разходи на българската държава, без да се отчитат външни помощи, дарения и вноски/приходи, свързани с общи за Европейския съюз средства. Накратко – това е бюджетният дефицит на България сама по себе си.

Сходен и още по-структурно важен показател е балансът между приходите от данъци и текущите разходи на държавата (за заплати, социални плащания и издръжка) плюс лихвените разходи за обслужване на дълга. Това е своеобразен „оперативен баланс“, който показва какъв е дефицитът (или излишъкът) след нетиране на тези приходи и разходи, които са в най-голяма степен свързани с основните оперативни функции на държавния апарат – събирането на данъци в приходната част и финансирането на държавната администрация и социалната система в разходната.

Оперативният баланс на държавата към края на 2025 г. е дълбоко отрицателен. Текущите разходи плюс лихвите далеч надхвърлят данъчните приходи. Точната разлика е 11.95 млрд. лв., което се равнява на 5.27% от прогнозния БВП.

Структурният дефицит е колкото този на държави във фискална криза

Защо обаче са важни тези сметки и какво ни показват? Важни са, защото разкриват „дупката“ в бюджета на структурно ниво, която е много по-голяма, отколкото показва формалният заглавен дефицит. А това ни дават ясна представа колко би бил дефицитът на българската държава, ако го нямаше потока на европейски средства отвън и ако ги нямаше необичайните приходи/разходи с еднократен ефект.

И както виждаме, положението е много далеч от цветущо. Стойностите, които пресметнахме по-горе, ни поставят на едно ниво с Франция, за която, всички знаем, е в тежка фискална криза. Нейният заглавен бюджетен дефицит се очаква да е 5.5% от БВП през 2025 г. Но ако пресметнем какъв е структурният дефицит на страната, установяваме, че той е на същото ниво като този в България.

Във Франция европейските средства не намаляват дефицита, а всъщност го увеличават, защото тя всъщност е нетен донор на Европейския бюджет (за разлика от България). Ако премахнем фискалния ефект на европейските средства във Франция, както направихме за България, нейният дефицит става с 0.3 – 0.4% по-нисък, тоест около 5.1 – 5.2%. Точно колкото нашия.

Не забравяйте – това е държава във фискална криза. Дали не е време да признаем, че и България е?

Полезно е да поставим тези числа и в някакъв исторически и макроикономически контекст. Справката на фискалните показатели назад във времето показва, че оперативният дефицит на страната варира между 5 и 6% от БВП през всяка една от последните три години. По-назад във времето виждаме, че е над 3% от БВП през всяка една година от 2020-а насам, най-ниската му стойност е 3.3% през 2022-ра. По-широкообхватният структурен дефицит има леко по-различна динамика. Като дял от БВП е най-висок през 2023 г., когато достига 6.73%, но все пак през нито една от последните 6 години не е под 3.5%.

Фискални показатели между 2019 и 2025 г., данни на МФ

Държавата канибализира продуктивния потенциал на икономиката

Това, което е още по-притеснително, е колко често оперативният дефицит надвишава държавните капиталови разходи (инвестиции) като дял от БВП. За последните шест години той е по-висок през пет от тях. Трябва да се подчертае, че в тази сметка капиталовите разходи включват европейските средства. И дори с големия скок на парите по ПВУ през 2025 г., делът на капиталовите разходи се равнява на 5.23% от БВП, което остава леко под оперативния дефицит (5.27%).

Единствената година, в която оперативният дефицит е леко по-нисък, е 2022-ра, когато той е 3.3% от БВП, а капиталовите разходи се равняват на 3.38%. Но 2022 г. е специфична с това, че имаше рекордно висока инфлация, която напомпа данъчните приходи (от ДДС особено) и тогавашното правителство тепърва беше започнало да залага много от политиките, които в следващите години доведоха до много съществено и трайно увеличаване на текущите държавни разходи, основно за заплати и пенсии.

В останалите години имаме огромна разлика между оперативния дефицит и капиталовите разходи – през 2023 г. той е с 1 пр. пункт по-висок, през 2024 г. – с близо 1.5 пр. пункта. През годините на пандемията (2020-а и 2021-ва) разликата е още по-голяма. Това показва, че от 2020 г. насам нашата държава вместо да инвестира в капитала на страната, го консумира. Това, освен че обременява бъдещите данъкоплатци с по-висок държавен дълг, но и вреди на бъдещия продуктивен потенциал на българската икономика, което, от своя страна, намалява шанса този дълг да бъде компенсиран с растеж. Също така гарантира, че той ще трябва да бъде покрит чрез вдигане на данъци.

Необходимо е управление с воля за важни и тежки решения

Засега единственото, което ни спасява, е все още сравнително ниското дългово бреме. Но и това започва бързо да се променя. Разходите за лихви в държавния бюджет са скочили с 43% през 2025 г. И ще продължат да растат, ако не се вземат спешни мерки. В средносрочната бюджетна прогноза, която беше изготвена от правителството в оставка, се предвиждаше разходите за лихви да достигнат 1.3% от БВП през 2028 г. (от 0.7% през 2025 г.), а държавният дълг да достигне около 37% от БВП през 2028 г. (от 28% през 2025 г.). Това е много съществено увеличение, и то при много оптимистични прогнози за развоя на приходите и разходите през следващите години.

В крайна сметка всичко опира до огромния дефицит между собствените приходи от данъци на българската държава и текущите разходи за заплати, издръжка и социални плащания. Ако този дефицит не бъде коригиран, изпадането в дългова криза е просто въпрос на време. Има само два начина за корекция – рязане на разходи или вдигане на данъци. Първият вариант е за предпочитане по ред причини, но най-вече защото разходите на държавата зависят само и единствено от решенията на управляващите. В този смисъл те са много по-предвидими от данъчните приходи, които зависят и от общата икономическа конюнктура, която в случая на малка и отворена икономика, като България, се влияе и от международни фактори, изцяло извън контрола на местното правителство.

На следващото редовно правителство му предстоят много тежки решения в сферата на фискалната политика. Потенциалът за съществено пренареждане на политическия терен в парламента е може би повод за надежда, че на хоризонта най-сетне ще се появи управление, което е способно да проведе необходимите структурни реформи в бюджетната сфера, да съкрати раздутата бюрокрация и да реши проблема с дефицита по начин, който не ощетява българските данъкоплатци и не задушава икономическия растеж. Това може да се окаже пожелателно мислене, взимайки предвид поредицата разочароващи правителства, които се изредиха през последните години. Но с оглед на успеха на масовите протести през декември, тази надежда все още си струва да се поддържа.