Петкова „закърпи“ дефицита с драстично орязване на капиталовата програма

България приключи 2025 г. с бюджетен дефицит от 3.1% от БВП. Това може да се определи като добра новина, след като цяла година икономисти предупреждаваха, че заложените в план-сметката приходи са „нереалистични“, единствено целящи да покрият някак си разхитителната политика на кабинета „Желязков“.

Данните за изпълнението на държавния бюджет показват две неща – приходните агенции (НАП и митниците) са се справили изключително добре със събирането на данъчните задължения, докато финансовият министър Теменужка Петкова се е провалила в планирането им. Всъщност статистиките в архива на Министерството на финансите (МФ) показват, че такова неизпълнение на данъчните приходи (без осигуровките) не е имало от кризисната 2009 г. насам.

Изпълнение на данъчните приходи по години

	Изпълнение, млрд. лв.	Изпълнение спрямо плана, %
2008 г.	16.125	96,30%
2009 г.	14.358	75,90%
2010 г.	13.500	100,20%
2011 г.	14.354	100,80%
2012 г.	15.290	99,40%
2013 г.	15.621	97,10%
2014 г.	15.860	97,20%
2015 г.	17.152	99,00%
2016 г.	18.709	103,60%
2017 г.	20.291	105,60%
2018 г.	21.789	103,60%
2019 г.	23.693	102,40%
2020 г.	23.770	103,20%
2021 г.	27.337	105,20%
2022 г.	31.682	100,70%
2023 г.	34.351	96,60%
2024 г.	38.565	99,90%
2025 г.	44.543	92,40%

В помощ на Петкова, по отношение на бюджетния дефицит, се притекоха парите по Плана за възстановяване, които Брюксел преведе в последния момент миналата година, значителното орязването на капиталовата програма – т.е. инвестициите в инфраструктура и др., подобряващи средата и, разбира се, „триковете“ с Българската банка за развитие (ББР), Българския енергиен холдинг (БЕХ) и други държавни дружества, която поеха редица инвестиционни дейности, финансирани с дълг, за да не минават чисто счетоводно през бюджета и да се свие дефицитът до „приемливо“ ниво.

Самата Петкова обаче смята постигнатия резултат при дефицита за голям свой успех.

Въпреки множеството коментари за значително влошаване на бюджетното салдо, годината приключи с минимално отклонение от едва 0.1 на сто от прогнозния БВП“, посочват от МФ в своето съобщение в понеделник.

Данните се отнасят за държавния бюджет, включващ централен, бюджетите на НС, съдебната власт, министерствата и ведомствата.

Както прогнозираха и множество експерти, МФ не успя да изпълни плана си за 34% повече ДДС приходи спрямо предходната година. Икономистът от ЕКИП Георги Вулджев, например, коментира, че това е „най-големият едногодишен скок в тях поне от 1997 г. насам“ при косвения данък, който е и най-голямото единично приходно перо в бюджета, наричайки го и „напълно невъзможен“. И се оказа прав, както и много други водещи български икономисти, наред с Фискалния съвет. Данните сега показват, че са събрани само 21.6 млрд. лв. (87% изпълнение). Всъщност сумата никак не е малка – тя е рекордна, със 16.4% растеж на годишна база (отново рекорд).

При акцизите изпълнението също изостава (едва на 96.5% спрямо плана), но сравнявайки назад в годините, покачването със 7.5% до рекордните 7.4 млрд. лв. заслужава да бъде отбелязано.

Ключови фактори за „връзването“ на бюджета

Справка на Economic.bg в подробните данни за изпълнението на държавния бюджет показа, че през 2025 г. капиталовата програма е била изпълнена само на 67.8%. Т.е. от това перо бюджетът е спестил 1.8 млрд. от изпълнението, което е 3.6 млрд. лв. вместо заложените 5.4 млрд. лв. Тук не влизат парите за общините, 1 милиард от които бяха прехвърлени за разплащане през ББР.

Огромен фактор за подобряването на бюджетното салдо бяха и получените набързо в края на 2025 г. плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Напомняме, че тяхното получаване до последно не бе сигурно, а за третото решението на Европейската комисия (ЕК) дойде малко преди Коледа.

И двата трансфера обаче бяха значително орязани заради неизпълнени реформи, свързани с Комисията за противодействие на корупцията. Заради тях второто плащане бе с около 200 млн. евро по-малко, а третото – също с подобна сума. Все пак бюджетът получи финансова инжекция на стойност 4 млрд. лв. по ПВУ.

Основни параметри по КФП за 2025 г.

Общо приходите, помощите и даренията по КФП за 2025 г. възлизат на 86 млрд. лв., или 95.4% от годишните разчети. Съпоставени с предходната година, постъпленията нарастват с 14 млрд. лв., което според МФ е най-високият номинален ръст на приходите за последните няколко години.

За ръста принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват спрямо 2024 г. c 15.3% (9 млрд. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 2.1 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 2.9 млрд. лв.

Разходите по КФП, вкл. вноската в бюджета на ЕС, са 92.9 млрд. лв., което е 96.1% от годишните разчети. Този ръст се дължи основно на нарастването при социалните и здравноосигурителните разходи (с 4.1 млрд. лв.), както и при разходите за персонал (с 4 млрд. лв.), капиталовите разходи и трансфери (3.5 млрд. лв.) и други.

Вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31 декември, възлиза на 2 млрд. лв.

Номиналният размер на държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, към 31.12.2025 г. възлиза на 6.4 млрд. лв., а съотношението на дълга към БВП в края на декември 2025 г. е 27.8%.

Размерът на фискалния резерв е 17.4 млрд. лв., в т. ч. 14.8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.