Новите пари на Европа: Платежната система е пред невиждана от десетилетия промяна

Цифровото евро може да стане реалност до 2029 г., но пътят му е осеян с препятствия заради тежък конфликт между Брюксел и банковия сектор. Европейската платежна система е на прага на най-значимата си трансформация от десетилетия.

Стремежът към суверенитет и елиминиране на зависимостта от американските платежни гиганти достига своята кулминация. Резултатът от този сблъсък ще промени начина, по който европейците извършват дори най-обикновените си ежедневни покупки, пише Euronews.

Какво представлява цифровото евро?

Това е електронна валута, емитирана от Европейската централна банка (ЕЦБ), която ще съществува успоредно с хартиените банкноти и услугите на търговските банки.

Според предложението на Еврокомисията потребителите ще разполагат с дигитален портфейл (с лимит на наличността, който тепърва ще се уточнява). Той ще може да се използва както за онлайн, така и за офлайн плащания, като дизайнът на транзакциите гарантира анонимност.

Ако законодателството бъде прието до края на 2026 г., валутата може да влезе в масова употреба до 2029 г.

Натискът: Между политиката и финансите

Мотивите зад проекта са колкото финансови, толкова и геополитически. По данни на ЕЦБ американските компании Visa и Mastercard държат 61% от картовите разплащания в еврозоната и почти всички трансгранични транзакции.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и неговият протекционистки подход към търговията ускориха дебата. На срещата на върха през март лидерите на ЕС поставиха ясен краен срок: законът трябва да бъде одобрен до края на 2026 г.

Освен това ЕЦБ бърза да предложи алтернатива на частните „стейбълкойни“, които все по-устремно навлизат на пазара. Посланието на Брюксел е недвусмислено: Европа иска контрол върху собствените си пари.

Докато САЩ залагат на регулация на частните криптовалути (чрез закона GENIUS), а Китай вече мащабира своя дигитален юан, Европа избира среден път – държавно гарантирана и строго регулирана валута, която да запази паричния суверенитет извън частни ръце.

Фронтовете: Кой е „за“ и кой е „против“?

Опозицията от страна на търговските банки се засилва. На форум в Брюксел Даниел Баал, председател на Френската банкова федерация, беше критичен:

Дигиталното евро, във вида, в който е замислено, нарушава баланса, превръщайки парите на централната банка в пряк конкурент на търговските банки.“

Wero – европейската платежна платформа, подкрепена от големите банки, също изрази опасения. Директорът ѝ Мартина Ваймерт предупреди, че задължението на търговците да приемат дигиталното евро (статут на законно платежно средство) ще „изкриви конкуренцията“.

От друга страна, поддръжниците на проекта смятат, че банките просто защитават монопола си. Питър Норвуд от организацията Finance Watch коментира пред Euronews:

Секторът се оплаква, че е несправедливо търговците да са длъжни да приемат дигиталното евро без такси за потребителите. Но парите в брой са обществено благо и дигиталното евро цели да пренесе тази концепция в цифровата ера.“

Човекът, от когото зависи всичко

В момента съдбата на проекта е в ръцете на Фернандо Наварете Рохас – испански евродепутат от ЕНП, който отговаря за досието в Европейския парламент.

Наварете, който има солиден опит в банковия сектор (включително в Банката на Испания), не крие своя скептицизъм. Той открито заявява, че дигиталното евро не е спешен приоритет и предпочита решенията на частния сектор, които счита за „по-ефективни“.

Зад кулисите: Според източници, запознати с преговорите, Наварете е използвал срещи при закрити врати, за да забави процеса. Той е лобирал за това дигиталното евро да се използва само офлайн, за да не конкурира директно услуги като Wero, Visa и Mastercard. Това доведе до сериозна поляризация: левите и либералите подкрепят ЕЦБ, докато Наварете и части от десницата блокират прогреса.

Какво следва?

Въпреки трудностите, преговорите напредват. Първоначално планираното за май гласуване в пленарна зала бе отложено, но се очаква ресорната комисия да се произнесе в края на юни.

След одобрението на Парламента ще започнат финалните преговори (триалози) между държавите членки, Парламента и Комисията. Целта остава непроменена: окончателно приемане на законодателството до края на 2026 г.