1100% ръст за година: България е сред лидерите в ЕС по инсталирани батерии

България се оказа сред лидерите в Европейския съюз по новоинсталиран капацитет за съхранение на енергия с батерии. Това показват данни на Европейската соларна асоциация (SolarPower Europe) за 2025 г., цитирани от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ). Според доклада, само за година страната ни е отбелязала над 1100% растеж, с което се нарежда сред най-бързорастящите пазари в Европа.

Така от около 200 MWh инсталиран капацитет през 2024 г., към края на миналата година той достига близо 2500 MWh. Очакванията са още през настоящата година да се увеличи четири до пет пъти, като в момента в страната се изграждат над 10 000 MWh батерии, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Развитието в България се случва на фона на рекордна година за ЕС, в която са инсталирани над 27 гигаватчаса нови батерии, или 45% повече спрямо предходната година. България заема трето място след Германия и Италия, с 9% пазарен дял през 2025 г.

Общият капацитет за съхранение на енергия в Европа вече е десет пъти по-голям спрямо 2021 г. Анализи на SolarPower Europe сочат, че до 2030 г. този капацитет трябва отново да се увеличи десетократно, за да се гарантират стабилността на електроенергийните системи и ускореният преход към чиста енергия.

Този темп ясно показва, че батериите вече не са екзотика или технология на бъдещето. Те са ключов елемент на днешната енергетика,“ коментира Никола Газдов, председател на АПСТЕ.

Първата гигафабрика

През 2025 г. страната ни отбеляза и още едно стратегическо постижение – в България заработи първата в Европа гигафабрика за батерийни системи, получила стратегически статут по европейския регламент за индустрии с нулеви емисии. Това ни поставя сред малкото държави в ЕС, които едновременно внедряват и произвеждат ключови технологии за енергийния преход.

Успешна година отчетоха и българските строителни и инженерни компании. Българска компания е водещият интегратор на големи соларни централи и индустриални батерии в Европа, а заедно с десетки други родни фирми реализира проекти в цяла Европа, утвърждавайки България като еталон за качество и експертиза в сектора.

За държави като България, енергийният преход е преди всичко икономическа тема, а не абстрактна климатична цел. Токът от възобновяеми източници е изключително евтин. Това прави индустрията по-конкурентна, привлича инвестиции и задържа работни места,“ подчертава Газдов.

По думите му, ВЕИ имат и още едно ключово предимство, а именно подобряването на енергийната сигурност.

Как батериите понижават сметките за ток

Соларната енергия вече е ключов фактор в енергийния микс на страната. В топлите месеци, между март и септември, тя осигурява до и над 70% от потреблението на електроенергия в светлите часове.

Батериите позволяват евтиният ток от слънцето да бъде съхранен през деня и използван вечер, когато е най-търсен и най-скъп. Това означава по-ниски сметки по време на вечерния пик – както за домакинствата, така и за индустрията“, обяснява Газдов.

Сериозен риск пред ВЕИ

От българската асоциация обаче посочват един риск пред бъдещото развитие на ВЕИ и батериите – държавните продуктови такси за бъдещо рециклиране. Според бизнеса, размерът на таксите у нас е между 5 и 10 пъти по-висок от този в други европейски държави, като дава и примери:

• 460 евро/тон за фотоволтаични панели в България, при 40 евро/тон в Нидерландия;
• 2800 евро/тон за литиево-йонни батерии, при 600 евро/тон в Унгария и 300 евро/тон в Румъния.

В резултат на това соларните панели панели поскъпват с до 35%, а батериите – с близо 20%.

По данни на МОСВ в България няма изградена инфраструктура за рециклиране на тези технологии, а продуктовата такса има санкционен характер, без връзка с реални бъдещи разходи. Това създава парадокс, при който бизнесът плаща високи такси днес, без гаранция за реално рециклиране след 15-30 години и без механизъм за отчетност и контрол.

България е в решаващ момент от енергийната си трансформация,“ обобщава председателят на АПСТЕ.

По думите му, страната ни има реален потенциал да е основен балансьор в региона. "За да запазим и усилим тази позиция, са нужни предвидими правила, разумни регулации и политики, които насърчават – а не оскъпяват – чистата енергия“, коментира той.