Колко пари са нужни за комфортен живот в Европа
1108 евро нетно месечно е прагът на горната средна класа в България за човек, който живее сам, но доходите не са единственият показател за финансово благополучие
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Колко трябва да печелите, за да живеете комфортно в различните европейски държави? Отговорът на този въпрос далеч не е лесен, пише Euronews. На първо място, понятието „комфортен живот“ е силно субективно. На второ място, ценовите равнища се различават значително както между отделните държави, така и в рамките на една и съща страна. На трето място, броят на членовете на домакинството също има значение. Освен това доходите не отчитат натрупаното богатство или притежаването на собствено жилище.
Въпреки това някои показатели за доходите могат да дадат представа колко средства са необходими на хората, за да живеят комфортно.
Един от тях е еквивалентният разполагаем доход. При изчисляването му се събират всички парични доходи, получавани от членовете на домакинството. Това включва доходи от труд, инвестиции, социални помощи и други източници. След това от общата сума се приспадат данъците и социалноосигурителните вноски.
Полученият резултат се разделя на броя на членовете на домакинството, преизчислен в еквивалентни възрастни. Това означава, че показателят не отразява пряко индивидуалния доход.
Доходите на средната класа
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) определя като средна класа домакинствата, чийто еквивалентен разполагаем доход е между 75% и 200% от националния медианен доход.
Организацията разделя тази група на три категории: доходи между 75% и 100% от медианния доход съответстват на „долната средна класа“, между 100% и 150% – на „средната доходна група“, а между 150% и 200% – на „горната средна класа“.
Няма обаче общоприет критерий какъв дял от националния медианен доход трябва да получава едно домакинство, за да живее комфортно.
Ако разполагаме единствено с информация за доходите, вероятно можем да приемем, че повечето домакинства с доходи над 150% от медианния разполагат с достатъчно средства, за да живеят сравнително комфортно“, коментира пред Euronews Business Себастиан Кьонигс, старши икономист в ОИСР.
Други изследователи обаче отбелязват, че доход над 150% от медианния не гарантира непременно финансова сигурност. Euronews Business изчисли 150% от медианния доход за три вида домакинства, за да покаже какъв нетен доход им е необходим, за да достигнат долната граница на горната средна класа.
През 2025 г. медианният еквивалентен разполагаем доход в ЕС е 22 939 евро годишно, или 1912 евро месечно. За да достигне 150% от медианния доход, човек, който живее сам, трябва да разполага с 2867 евро месечно.
В 34 европейски държави тази сума варира от 603 евро месечно в Северна Македония до 6491 евро в Швейцария. В рамките на ЕС разликите са от 1023 евро в Румъния до 6256 евро в Люксембург.
Необходимият месечен доход надхвърля 4000 евро и в Норвегия (5240 евро), Австрия (4568 евро), Дания (4524 евро), Ирландия (4392 евро) и Нидерландия (4308 евро).
Сред четирите най-големи икономики в ЕС най-висок е прагът в Германия – 3611 евро. Следва Франция с 3307 евро, което е с около 15% над средното равнище за ЕС, докато Италия е малко под него с 2758 евро. Испания има най-ниския праг сред четирите държави – 2546 евро.
Разликата е значителна – човек, който живее сам в Германия, се нуждае от 1065 евро повече месечно в сравнение с човек в същото положение в Испания.
Прагът е под 1000 евро месечно в Албания (723 евро), Турция (755 евро), Черна гора (825 евро) и Сърбия (975 евро). Заедно със Северна Македония и петте държави са кандидатки за членство в ЕС.
В 11 държави от ЕС необходимият доход е между 1000 и 1900 евро месечно. Сред тях са Португалия (1808 евро), Полша (1799 евро), Гърция (1463 евро), България (1108 евро) и Унгария (1099 евро).

Нуждае ли се една двойка от двойно по-висок доход?
Двойка без деца не се нуждае от два пъти по-висок доход в сравнение с човек, който живее сам. Причината е, че партньорите споделят разходи като наем и енергия. Затова Евростат приема, че на двойката са необходими 1.5 пъти повече средства.
Така в ЕС една двойка се нуждае от нетен месечен доход от 4301 евро, за да достигне определения праг. За семейство с две деца под 14-годишна възраст сумата нараства до 6021 евро.
Класацията на държавите остава непроменена и при двойките, и при семействата, тъй като стойностите за всяка страна се умножават по един и същ коефициент – 1.5 за двойка и 2.1 за семейство с две деца.
Бутоните на графиката показват стойностите за трите вида домакинства във всяка държава.
Покупателната способност позволява по-точно сравнение
Сумите в евро не отчитат разликите в ценовите равнища между държавите. Стандартът на покупателната способност (СПС) – условна парична единица, която елиминира тези различия – предлага по-добра основа за сравнение.
При използването на този показател разликите намаляват, но остават значителни. Измерен в СПС, прагът за самостоятелно живеещ човек в ЕС е 2830 СПС месечно. Той варира от 1031 СПС в Албания до 4709 СПС в Люксембург – разлика от около 4.6 пъти в сравнение с 10.8 пъти при измерване в евро.
В рамките на ЕС Унгария има най-ниския праг – 1495 СПС. Това означава, че стойността в Люксембург е малко над три пъти по-висока, докато при сравнение в евро разликата е шесткратна.
С един и същ относителен доход може да се постигне различен стандарт на живот
Тези разлики показват, че комфортният живот може да означава съвсем различни неща в отделните държави. Стойностите, измерени чрез стандарта на покупателната способност, показват какво реално може да се купи с доход, смятан за сравнително комфортен във всяка страна.
Една и съща относителна позиция по отношение на доходите може да осигурява много различен жизнен стандарт в отделните държави. Това, че доходът на едно домакинство е 150% от медианния в дадена страна, не означава, че то има същата покупателна способност като домакинство с аналогичен относителен доход в друга държава“, обясни пред Euronews Business професор Коен Каминада от Лайденския университет.
Регионалните различия в отделните държави
„Стойностите, коригирани спрямо покупателната способност, биха подобрили сравнението, но националните средни стойности все пак прикриват регионалните различия, особено по отношение на жилищните разходи“, допълни Каминада.
Кьонигс също подчерта, че в много държави от ОИСР съществуват значителни регионални различия както в равнищата на доходите, така и в разходите за живот.
Доходите са само част от картината – богатството също има значение
Според Кьонигс доходите разкриват само част от цялостната картина. Неравенството в богатството, особено по отношение на възможността за притежаване на собствено жилище, е сериозен проблем в много държави от ОИСР.
Някои хора могат да се справят напълно добре и с ниски доходи, защото притежават собствено жилище и може би живеят на място, където цените са по-ниски“, посочи той.
Каминада също обърна внимание на значението на натрупаното богатство и спестяванията. По думите му домакинство със скромни доходи, но с леснодостъпни спестявания, може да се справи по-добре с непредвиден разход или загуба на работа, отколкото домакинство с по-високи доходи, което няма спестявания и е натрупало големи дългове.

Какво всъщност означава да живееш комфортно?
Каминада отбелязва, че понятието „комфортен живот“ трябва да означава нещо повече от възможността да се плащат сметките.
Едно домакинство трябва да може да си позволи подходящо жилище, храна, енергия и транспорт, да участва в социалния живот, да разполага със средства за свободното си време и да заделя пари. От ключово значение е също да може да посрещне непредвиден разход или временна загуба на доход, без незабавно да изпадне във финансови затруднения.“
Той предупреждава, че нито 150%, нито 200% от националния медианен доход представляват общоприет праг за комфортен живот. Каминада подчертава, че класификацията на ОИСР за средните доходи описва относителното място на едно домакинство в разпределението на доходите, а не дали бюджетът му е достатъчен за покриване на необходимите разходи.
Д-р Маркус М. Грабка от Германския институт за икономически изследвания (DIW Berlin) също смята, че доход над 150% от медианния сам по себе си не гарантира финансова сигурност.
Доход, надхвърлящ 150% от медианния, осигурява финансова сигурност само когато е съчетан с определено равнище на лично богатство“, коментира той пред Euronews Business.