Дефицитът в бюджета остава в рамките на 3%, но приходите изостават от плана

България изпраща ноември с икономика, която генерира сериозни данъчни приходи, но и с бюджет, който е подложен на силен натиск от социални ангажименти и инвестиционни нужди. Дефицитът към края на 11-ия месец е 2.8%, което е на ръба на критериите от Маастрихт, показват данните за изпълнението на консолидираната фискална програма, публикувани от МФ.

Приходите в държавната хазна се увеличават с невиждан от много години темп, но той е недостатъчен, за да изпълни нереалните цели, поставени от Министерството на финансите. Общите постъпления в бюджета достигнаха 75.4 млрд. лв., което представлява 83.5% от планираните за цялата година. В сравнение със същия период на миналата година приходите са нараснали с 10.2 млрд. лв., или с 15.6%. При правенето на Бюджет 2025 финансовият министър Теменужка Петкова заложи нарастване с 25%.

Основната част от увеличението на постъпленията идва от данъци и осигурителни вноски, които са нараснали с 15%, или с 8 млрд. лв. Числата наистина изглеждат внушително, но данъчните приходи по план трябва да нараснат с 21% за цялата година. Само приходите от ДДС – най-голямото приходно перо в бюджета – са нараснали с 15.4% до 19.22 млрд. лв. Заложената от Петкова цел беше над 33% повече постъпления от този косвен данък на годишна база.

Неданъчните приходи също бележат солиден растеж от 21.7%, добавяйки близо 2 млрд. лв. към хазната. Помощите и даренията, предимно от Европейския съюз, допълнително да увеличили постъпленията с 247 млн. лв.

Данъчните приходи, включително осигурителните вноски, формират над 80% от всички постъпления и възлизат на 61.4 млрд. лв. – 86.7% от годишния план.

Разходите също растат значително

Паралелно с приходите нарастват и разходите по бюджета. Към края на ноември те достигнаха 81.6 млрд. лв., което е 84.4% от годишните разчети и представлява увеличение от 16.4% спрямо миналата година.

Най-голямото увеличение се наблюдава при социалните плащания, включително пенсиите, както и при капиталовите разходи и заплатите. Значителен е и ръстът на инвестициите, финансирани със средства от ЕС, особено по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Лихвените плащания по държавния дълг растат с 434 млн. лв. до общо 1.4 млрд. лв. към края на ноември, което съответства на графика за обслужване на дълга.

Дефицитът се задълбочава

В резултат на по-бързия растеж на разходите бюджетното салдо към ноември е отрицателно – с дефицит от 6.2 млрд. лв., или 2.8% от прогнозния БВП. Той се формира от дефицит по националния бюджет от 4.2 млрд. лв. и дефицит по европейските средства от 2 млрд. лв.

Фискалният резерв към края на ноември възлиза на 20.6 млрд. лв., от които 16.4 млрд. са депозити в БНБ и банки, а останалата сума представлява вземания от европейски фондове.