„Никой няма да се отърве“: Създаването на МегаНАП вещае проблеми за българския бизнес

Никой няма да се отърве – нито банките, нито предприятията в сферата на добива на подземни богатства. Това коментира Станислав Попдончев, заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК) във връзка с Бюджет 2025 и заложените там съмнителни приходни мерки.

Коментарът му е обвързан с налога върху свръхпечалбите на банките, от който Министерство на финансите (МФ) се отказа след „изненадваща“ информация за размера на данъците, които секторът ще плати през следващата година.

Подобна ситуация се разви и около предлагания налог върху добива на подземни богатства, който трябваше да донася по 900 млн. лв. годишно в хазната. След протести и недоволство обаче МФ отново отстъпи и компромисният вариант бе еднократна вноска, от която се очакват до 150 млн. лв. постъпления в бюджета догодина.

Според БСК обаче на бизнеса няма да му се размине, а най-новата заплаха е мегаагенцията, която ще обедини НАП и Агенция „Митници“.

Никой няма да се отърве – нито банките, нито предприятията в сферата на добива на подземни богатства. Ще бъдат пристиснати да декларират по-големи печалби авансово през 2025 г.“, смята Попдончев.

Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК, смята, че със сливането на двете агенции данъчните получават нови правомощия, които до момента изискваха присъствието на служители на МВР.

От НАП ще могат да претърсват, да изземват и да искат устни обяснения“, каза Митрев.

Нова ли е идеята

За сливане на НАП и митниците се заговори още при злополучния кабинет на Пламен Орешарски с финансов министър Петър Чобанов от ДПС. Когато дойде вторият кабинет на Бойко Борисов с финансов министър Владислав Горанов сливането на НАП и Агенция „Митници“ бе афиширано като приоритет на властта. Тогава започна работата по обединяването на двете структури, но властта се отказа под предлог, че митниците са увеличили събираемостта си.

В последните години Асен Василев, тогава в качеството си на финансов министър, отново заговори за идеята, а това лято стана ясно, че сливането се отлага за догодина.

Да вкараш промени през „задната врата“

Вместо с отделен законопроект, финансовото министерство се върна към старите си навици да предлага важни промени в преходни и заключителни разпоредби на по-големи закони. В този случай – това е законопроектът за Бюджет 2025.

По този начин освен че няма обществено обсъждане, няма и представена оценка на въздействието от сливането.

Освен че предложенията са вкарани почти незабележимо, те не дават особена яснота какво ще се случи със служителите в агенциите – общо над 11 000 души – с препокриващи се позиции и изобщо как ще работи новата мегаструктура, което носи риска от блокаж на дейността на ведомствата.

Георги Кадиев, бивш заместник-министър на финансите, разкритикува идеята в своя фейсбук профил.

Никога МФ не е обмисляло сливане на митници и данъчна администрация при създаването на НАП, камо ли да се е отказало в последния момент“, написа Кадиев по повод изказване на ресорния министър Людмила Петкова, в което тя заяви, че идеята я е имало от самото начало.

Кадиев също така изтъкна и различията между ведомствата, като посочи, че НАП отговаря за последващия контрол, докато митниците – за моментния. „Двете имат коренно различни информационни системи. Митническото законодателство е европейско, данъчното е основно вътрешно решение“, добави Кадиев.

На практика, единственото общо е, че събират приходи. Ама по тази логика трябва да ги слеем с Пирогов и БДЖ, понеже и те събират пари“, коментира бившият заместник финансов министър.

Данъчните ще изземват всичко

Законопроекът иначе предвижда създаването на нов член в Закона за НАП, свързан с разпореждането с конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества и със задържани стоки. Там е записано, че иззетите хранителни стоки например ще може да се даряват на бюджетни организации и на организации на общинска бюджетна издръжка, Българския Червен кръст или на оператор на хранителна банка.

Иззетите културни ценности ще се предоставят на посочени от културния министър музеи. По подобен начин конфискуваните растителни и животински видове ще бъдат предоставяни на държавни или общински зоологически и ботанически градини, на природонаучни музеи и на спасителни центрове.

С тези текстове се прецизират предишните разпоредби по отношение иззетото имущество. Една новост включва и криптоактивите като възможност  за изземване.

Конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата криптоактиви се продават чрез предоставен за управление портфейл от криптоактиви на платформа за търговия с криптоактиви“, предвижда внесеният в парламента законопроект.

От бизнеса обаче критикуват правенето на толкова големи промени за толкова кратък срок.

Не може да се правят промени, които се отнасят за годината, в които се случват промените. Те се правят поне една година по-рано, и това са принципи на данъчния контрол", каза Попдончев от БСК.