МФ се отказа от допълнителния данък за добивните компании

Министерството на финансите (МФ) се отказа да облага добивните компании с допълнителен данък, като вместо това те ще трябва да преведат еднократна вноска в бюджета. Това стана ясно от думите на ресорния министър Людмила Петкова, която в петък участва в парламентарен контрол. До промяната, която наподобява отказа от облагане на "свръхпечалбата" на банките, се е стигнало след интензивни разговори с бизнеса.

С бизнеса беше постигнато съгласие да се плати вноска за подземните богатства, тя ще е еднократна за 2025 г.“, обяви Петкова.

Размерът ѝ ще зависи от това дали става въпрос за металосъдържащи подземни богатства, или за полезни изкопаеми.

В сряда от добивната индустрия излязоха на протест пред Министерския съвет, твърдейки, че нов данък от 15% ще го направи неконкурентоспособен спрямо други европейски страни.

Еднократната вноска обаче няма да успее да покрие целия очакван ресурс от извънредния данък, който по първоначални разчети бе 900 млн. лв., стана ясно от думите на Петкова по време на изслушването ѝ в парламента.

Тогава тя не даде информация за очаквания размер на еднократната вноска, но по време на брифинг по-късно през деня служебният министър на енергетиката Владимир Малинов заяви, че става въпрос за около 140 – 150 млн. лв.

Петкова обаче обясни, че след сухопътното присъединяване на България към Шенген са направени повторни оценки и сега се очаква недостигащите приходи да дойдат по тази линия, макар че тя не обясни точно какво има предвид.

Сумата на приходите и разходите остава същата, но е намерен компенсационен механизъм“, добави ресорният министър.

Освен това, в проектобюджета се предвижда министърът на енергетиката да предложи промяна в наредбата, уреждаща концесионните възнаграждения.

Част от договорите са сключени преди 30 години и е много трудно държавата едностранно да промени концесионното възнаграждение без съгласието на другата страна“, добави Петкова.

Кабинетът внася Бюджет 2025 г.

Петкова заяви, че в рамките на днешния ден (петък) се очаква служебният кабинет да внесе за разглеждане от Народното събрание проектобюджета за догодина.

В текстовете ще бъдат отразени промените във връзка с концесионните възнаграждения и за еднократната вноска за добивната индустрия.

Там се очаква да се види и отпадналият налог за свръхпечалбите на банките. От него се очакваха постъпления в хазната в размер от 810 млн. лв..

От сектора обаче се възпротивиха на идеята и МФ проведе спешно среща за изглаждане на неяснотите.

Направихме анализ какви данъци ще бъдат платени 2025 г. и прогнозата на банките е за два пъти повече данъци от разчетеното в бюджета - това е нормално, защото те имат много повече информация какво прогнозират като печалби и плащания, а МФ работи с обобщение данни", заяви Петкова от трибуната на НС.

Конкретно според разчетите на банките догодина те щели да платят 1.125 млрд. лв. в данъци, а тежестта на допълнителен данък щяла да дойде вповече, въпреки че 2024 г. се очертава да бъде втората поредна рекордна за банките година, в която печалбата им надминава 3 млрд. лв.

Затова се отказахме от данъка, не заради натиск от банките", защити се финансовият министър.

Петкова обаче все пак остави малка вратичка за въвеждането на този налог.

Въпросът стои отворен. Има изготвено предложение, ако народните представители решат данъкът да бъде въведен, имаме готовност да предоставим информация и разпоредби", обяви Петкова.

 МФ ще финансира ББР чрез дълг

По време на дискусиите бе повдигната и темата за рязкото нарастване на държавния дълг. В Средносрочната бюджетна прогноза за следващите четири години от ведомството залагаха държавният дълг на България да нарасне с повече от 30 млрд. лв. 

Петкова обаче обясни, че освен за покриване на дефицита и за рефинансиране на дълг, част от средствата ще се използва и за покриване на разходите за двете данъчни амнистии.

В проектобюджета са заложени две данъчни амнистии - една за погасяване на дължими данъци и осигуровки с опрощаване на дължимите лихви, както и втора, която ще важи само за недекларираните в последните 5 години доходи на физически лица, които да бъдат обложени с между 15 – 20%.

На брифинг в сряда вечер Петкова обясни, че понеже не всички фирми и физически лица ще имат финансовата възможност да си покрият задълженията, от МФ ще налеят ресурс в Българска банка за развитие (ББР) - в размер на около 2 млрд. лв. - с който тя да може да отпуска заеми за целта.

Отделно, част от дълга ще се използва като резервни средства за централната банка, от която се очаква да се вземе 1 млрд. лв.