Министерството на финансите залага 30 млрд. нов дълг за 4 години

В рамките на следващите четири години държавният дълг на България ще нарасне с повече от 30 млрд. лв. Съответно ще нарастват и лихвите по обслужването на този трупащ се дълг и само през 2028 г. бюджетът ще трябва да отдели близо 3 млрд. лв. за тази цел. Това показват числата, заложени от финансовия министър Людмила Петкова в проектобюджета в Средносрочната бюджетна прогноза за следващите четири години.

В края на периода 2025 – 2028 г., според документа, България ще е с натрупан дълг на стойност 81.1 млрд. лв., или 32.8% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Агрегираните лихвени плащания за четирите години ще достигнат 9.1 млрд. лв.

Основната част от новите заеми, както винаги, са предвидени за покриване на заложения бюджетен дефицит, за рефинансиране на падежиращ дълг и за лихвите по него.

Петкова продължава политиката на Асен Василев и ще държи бюджетния дефицит на ръба на допустимите 3% в следващите 4 години. Тя дори посочва, че фактическият дефицит за 2025 г. е близо 6%, но с предприетите еднократни мерки за покриването му , пак ще влезе в рамките на 3%.

Структура на българския дълг

В структурата на дълга по остатъчен матуритет към края на 2024 г. се очаква превес да има дългът със срочност от над 10 години – 32.2% (29% за 2023 г.), следван от дълга със срочност от 5 до 10 години – 31.4% (36.1% за 2023 г.), дълга със срочност от 1 до 5 години – 29.2% (26.7% за 2023 г.) и този с матуритет до 1 година – 7.2% (8.2% за 2023 г.). През целия прогнозен период се наблюдава запазване на преобладаващия дял на дълга с матуритет от 5 до 10 години и на дълга с матуритет над 10 години.

По видове инструменти облигациите, емитирани на международните капиталови пазари, ще продължат да заемат доминантна позиция както в края на 2024 г. – 64,9% (61,8% за 2023 г.), така и през целия прогнозен период. Делът им е с нарастваща тенденция и се очаква в края на периода да достигне 81%. Държавните ценни книжа (ДЦК), емитирани на вътрешния пазар, и държавните заеми са с намаляващ дял, който в края на 2028 г. достига съответно до 13.7% и 4.5%.

По кредитори към края на 2024 г. най-голям дял имат получените заеми от Европейски съюз (в т.ч. от ЕИБ и ЕК) – 82% (81.1% за 2023 г.), като през следващите години се прогнозира запазване на доминантната му позиция. Очакванията са за нарастване на дела на заемите, получени от БРСЕ, и достигане до 15.1% в края на периода (7.2% към края 2024 г.), при намаляващ дял на заемите от Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР) и на заемите от кредитори в раздел „Други“.

Лихвената и валутна структура на дълга към края на 2024 г. се характеризират с ясно изразен превес на задълженията с фиксиран лихвен процент от 99.7% (99.5% за 2023 г.) и на евровия и левовия компонент на дълга – 94.2% (99.9% за 2023 г.), като тази тенденция се запазва през целия разглеждан период. Лихвените разходи за обслужването на държавния дълг през 2024 г. се очаква да се увеличат до 953,.5 млн. лв. (831.1 млн. лв. по външния и 122.4 млн. лв. по вътрешния ) спрямо нивото, отчетено в края на 2023 г. от 781.9 млн. лв. ( 665 млн. лв. по външния и 116.9 млн. лв. по вътрешния).