Какво всъщност се случи с бюджета на Румъния?
Сред най-често посочваните негативни примери в разговорите около бюджета през последните няколко седмици е Румъния. Напълно оправдано – северната ни съседка реализира много висок бюджетен дефицит няколко поредни години, резултат от експанзия на разходите, щедри плащания и често нерационални данъчни преференции и привилегии. Финансирането на този дефицит изисква значително повишаване на държавния дълг, което има естествен лимит – склонността на кредиторите да купуват облигации на приемлива цена . Тук ще разгледаме мерките, приети в опит да се ограничат и обърнат тези процеси, с намек към бъдещето в България ако запазим настоящата траектория.
На първо място – какво се случи с бюджета в Румъния? В средата на миналото десетилетие правителството преразпределя 35-36% от БВП, но след 2020 г. този дял надхвърля 40%, до цели 44% за 2024 г. Факторите са многообразни – от бързо ръст на заплатите в публичния сектор и пенсиите през данъчни отстъпки до схема за компенсиране на високите цени на ток (които вероятно звучат много познато на българския читател).
Тази щедрост обаче не е съчетана с повишена възможност държавата да събира приходи. Бюджетният дефицит започва да се разширява още в предкризисните години, като през 2019 г. надхвърля 4% от брутния вътрешен продукт. Не е изненада че в кризата заради пандемията той достига 9% през 2020 г. В номинално изражение „дупката“ в бюджета нараства от 837 млн. евро през 2015 г. до над 33 млрд. евро през 2024 г. Очаквано, дефицитът се финансира за сметка на нов публичен дълг – от под 60 млрд. евро в средата на миналото десетилетие до над 193 млрд. през 2024 г. и прогноза за над 220 през настоящата. Докато дефицитът отдавна не се вписва в европейското фискално правило от под 3% от БВП, то най-вероятно догодина и дългът ще надхвърли прага от 60%.
Рязкото влошаване на фискалните показатели принуждава румънското правителство да въведе редица мерки за балансиране на бюджета, да подобрят събираемостта и да ограничат разходите:
- Промени в режима на данъчно облагане на микропредприятията, които целят да разширят данъчната основа, въведени още през 2022 г.;
- Минимален данък върху оборота на големи фирми, промени в режимите на малки предприятия и допълнителна дигитализация на счетоводството, с цел намаляване на сивата икономика и повишаване на събираемостта;
- Повишения на акцизи през 2023 и през 2025 г;
- Две последователни повишения на данък дивидент – първо до 10% в края на 2024 г., след това – до 16%, заложено от началото на 2026 г.;
- Въвеждане на 1% данък върху строителството;
- Премахване на данъчни преференции върху определени сектори – ИТ, строителство, производство на храни;
- Удвояване на данъка върху оборота на банките – от 2 до 4%;
- Увеличение на данъка добавена стойност – от 19 на 21%, както и фиксиране на намалените ставки на 11%;
- Замразяване на заплатите, бонусите, компенсациите в публичния сектор на равнищата от декември 2024 г.;
- Забавяне на индексацията на специалните пенсии (на магистрати, военни и т.н.) с ръст до темпа на инфлацията;
- Редица ограничения за покупки на стоки и услуги в публичната сфера, въведени още през 2023 г.;
- Замразяване на назначенията в публичната сфера и забрана на запълването на празен щат за периода 204-2026 г.;
- Забрана за увеличението на разходите за персонал в публичните предприятия, както и забрана за наемане в държавните фирми на загуба;
- Намаляване на заплатите и свиване на щата на регулаторите.
Списъкът е дълъг, а описаните тук мерки не изчерпват действията на румънското правителство от последните 2-3 години. Насоката обаче е повече от ясна – затягане на контрола, разширяване на данъчната основа, повишение на редица данъчни ставки, които засягат цялото потребление и бизнес, свиване на публичната заетост и замразяване на разходи. Всичко това се случва под зоркия поглед на МВФ; на този етап не му се е налагало да дава заем, а само да съветва управляващите, но бъдещето зависи от успеха на мерките. Междувременно, периодът на бърз икономически растеж е отдавна в миналото – през 2023 г. ръстът на БВП се забавя до 2,3%, а през 2024 г. – до 0,9%; прогнозата на ЕК за 2025 г. е за растеж от едва 1,4%.
С необходимата уговорка, че всяка държава (и бюджетът ѝ), са различни, от фискална гледна точка България днес прилича на Румъния през 2018-2019 г. Дефицитът се движи по ръба, а дългът расте, при това в години без значителна криза и външен шок. Погледът към Румъния днес е и към България след 2-3 години, ако разширяването на бюджетните разходи не бъде прекъснато, а преразпределението – свито до под 40% от БВП.
Източник: Институт за пазарна икономика