Енергетика, бюджет, антипазарни действия: Бизнесът отправи тежки критики към държавата

Българските работодатели влизат в 2026 г. без илюзии, но с ясно формулирани очаквания към държавата. Приоритетите, представени от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), не носят изненади като теми, но тонът е много по-остър от предходни години. Причината, според бизнеса, е натрупването на системни проблеми – от бюджетната политика и административната тежест до енергетиката, която вече пряко подкопава конкурентоспособността на индустрията.

АОБР обединява четирите национално представителни работодателски организации – БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ – и представлява 82% от наетите и 86% от брутната добавена стойност в страната. През 2026 г. ротационното председателство е на Българската стопанска камара (БСК).

Няма драстични промени в приоритетите ни – това са темите, които години наред са ключови за икономическата стабилност и растежа. Проблемът е, че политическата нестабилност и лутането в парламента не позволяват те да се реализират с темповете, които бизнесът очаква“, заяви Добри Митрев, председател на УС на БСК и ротационен председател на АОБР.

Енергетиката на фокус

Най-острите критики бяха отправени към сектор „Енергетика“. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев определи цената на електроенергията като пряк фактор за загуба на конкурентоспособност.

Статистиката за 2025 г. и за първия месец на 2026 г. показва, че България е с една от най-скъпите електроенергии в Европа“, заяви той.

По думите му, средната цена на сегмента „Ден напред“ на Българската енергийна борса през миналата година е била 107 евро за мегаватчас – по-висока от Германия с 20% и с около 70% по-висока за индустрията в сравнение с Франция и Испания. Скандинавските държави, посочи Домусчиев, плащат „пет – шест пъти по-евтин ток“. Още по-тревожни са данните за началото на 2026 г.

Средната цена от 1 януари до 5 февруари е 146 евро за мегаватчас. Това е убийствено за нашата икономика“, каза той.

Домусчиев подчерта, че енергоинтензивната индустрия, която формира над 20% от БВП, не може да бъде конкурентна при подобни нива и настоя за продължаване на компенсаторния механизъм за високите цени. Според него, Европейската комисия допуска това чрез механизма за чиста индустрия, но България се бави с нотификацията и дори е заложила по-висок праг от допустимия.

Вместо 50 евро долен праг, нашето правителство е заложило 64 евро и по този начин наказва собствената си икономика“, заяви председателят на КРИБ.

Остра бе и критиката към модела за финансиране на нови енергийни мощности.

За периода 2020 – 2025 г. официалната статистика показва, че са похарчени над 20 млрд. лв. за субсидии – чрез премии, преференциални цени и задължително изкупуване. В същото време енергийната ни система не е станала по-конкурентна, а днес имаме недостиг и едни от най-високите цени в Европа“, каза Домусчиев.

Той постави под въпрос и бъдещите проекти, включително новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“.

Кой ще плати сметката, при положение че такава централа се строи 15 – 20 години и няма показан бизнес план и модел? Разходите вървят, а милиардите се трупат“, заяви той.

И призова журналистите да продължат да разследват злоупотребите в сектора, защото „накрая сметката я плащат гражданите и бизнесът“.

Домусчиев настоя и за пълна либерализация на пазара на електроенергия, като посочи, че в момента индустрията субсидира битовите потребители чрез кръстосано субсидиране.

Помощи трябва да има, но за бедните през социалната система, а не през цената на тока за бизнеса“, каза той.

Данъци, бюджет и пазарна икономика

В основата на приоритетите отново стои макроикономическата, финансова и данъчна стабилност. Работодателите настояват за стриктно спазване на фискалните правила, Закона за публичните финанси и критериите от Маастрихт в контекста на членството на България в еврозоната.

Според Митрев именно данните за ръст на приходите от данъци и осигуровки показват, че действащият данъчно-осигурителен модел работи. Затова и опитите той да бъде променян чрез увеличаване на данъци и осигуровки в неосъществения проект на Бюджет 2026 са били посрещнати с остра реакция.

Опитите за увеличение на данъчната и осигурителната тежест изкараха активните хора на площадите. Това е ясен сигнал, че обществото не приема подобни експерименти“, посочи той.

За първи път толкова ясно е изведен и приоритетът за запазване и гарантиране на принципите на пазарната икономика. Поводът – поредица от законодателни инициативи, които според бизнеса водят до засилена роля на държавата там, където има работещи пазарни решения. Като пример бе посочен новият законопроект за управление на отпадъците, който предвижда създаване на държавен оператор за депозитната система.

По-малко държава, по-ефективни разходи

Фокусът върху бюджета беше доразвит от председателя на АИКБ Румен Радев, който постави под съмнение ефективността на нарастващото преразпределение през държавния бюджет.

През последните 10 години имаме системен ръст както на данъчно-осигурителните приходи спрямо БВП, така и на дела на преразпределението. Това не е положителна тенденция“, заяви Радев.

И припомни, че именно това е причината работодателите да реагират остро още при първия вариант на бюджета за 2026 г.

Според него бизнесът очаква реални действия за намаляване на административната тежест, включително чрез електронно управление, както и специално отношение към микро- и малките предприятия, които трудно понасят нови регулации, като стандартния одитен файл и отчетите за устойчивост. Радев настоя и за реално програмно бюджетиране – с ясни цели, мониторинг и отчетност, вместо „самоцелно усвояване на средства“.

Това са нашите пари и обществото има право да знае какъв е резултатът от разходването им“, подчерта той.

Образование и труд

В сферата на образованието и пазара на труда председателят на БТПП Цветан Симеонов акцентира върху липсата на измерители за качество и последиците от автоматичното увеличение на заплатите.

Докато заплатите в образованието растат без оценка на приноса за качество, ще вървим надолу. Резултатът е увеличаване на функционалната неграмотност до 40 – 50%“, заяви Симеонов.

Той настоя за по-бързо развитие на дуалното обучение, за повишаване на дигиталните умения и за по-реалистичен подход към изкуствения интелект, който според работодателите трябва да освобождава капацитет, а не да плаши хората.

Особено критичен бе Симеонов по темата за вноса на работна ръка. По думите му отказите за работни визи вече надвишават издадените, често без мотиви.

Това очевидно намирисва на корупционни практики. Опростяването на процедурите е най-лесното лекарство“, каза той.