България е на крачка от членство в ОИСР

След като на 1 януари България най-после се присъедини към еврозоната, изпълвайки една от дългосрочните си цели, страната ни може още тази година да зачеркне и следващата голяма стратегическа задача – да изпълни всички условия за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР). Това стана ясно по време на публична лекция на Матиас Корман, главен секретар на организацията, изнесена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Въпреки че няма определен краен срок за процеса по присъединяване, заедно с колегите ни в българското правителство ние продължаваме да работим за завършване на присъединяването (на България) към ОИСР през тази календарна година“, посочи Корман в своята лекция.

Той обаче насърчи българския парламент да свърши колкото може повече работа преди да настане време за нови парламентарни избори.

Продължавам да насърчавам българския парламент да постигне колкото може повече напредък в следващите 2 месеца, преди да се навлезе в активния изборен период. Това ще е в полза на националния интерес и ще постави България в позиция, в която може да завърши процеса (по присъединяване) тази година“, добави говорителят.

Процесът по присъединяване на България към международната организация започна още през 2007 г., когато страната изрази интерес към такова членство. Едва през януари 2022 г. обаче ОИСР взима официално решение за започване на разговори за членство. Юни месец същата година България получи пътна карта, по която започнаха и интензивни прегледи от комитети на ОИСР в области като корпоративно управление, инвестиционна среда, антикорупционни мерки, образование и др.

България се намира на финалната права на техническата фаза на процеса по присъединяване“, каза и външният министър в оставка Георг Георгиев.

Само ден по-рано ОИСР публикува поредния си доклад с препоръки към България. Те включват консолидиране на държавните разходи, реформи в образователната система и повече усилия за намаляване на въглеродните емисии. Самият Корман изтъкна, че има нужда от подобрения в няколко сфери, започвайки с публичните финанси.

Фискалната политика трябва да бъде затегната, за да се подготви за по-дългосрочни разходи. Дефицитът в пенсионната система е ключов фактор, на който трябва да се обърне внимание“, предупреди главният секретар.

Оценките на ОИСР са, че през тази година българският БВП ще нарасне с 2.6%, а догодина – с 2.4%. Корман изтъкна, че перспективите пред растежа са положителни, макар инфлацията ни да е по-висока от повечето страни-членки на еврозоната.

По думите му, България може да подсили продуктивността и бизнес динамиките като опрости бизнес регулациите, подсили независимостта на органите по конкуренцията и насърчи инвестициите в проучвания.

Напомняме, че в изтегления държавен бюджет за 2026 г. се предвиждаха данъчни стимули за научно-развойна дейност (R&D), но те така и не се осъществиха. Впоследствие през януари бяха внесени предложения за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които стимулите да се въведат, но те така и не са задвижени за разглеждане в комисии.